|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Омразата на режима на БКП към политическите опоненти и етническите групи пращаше хора в „Белене” до 1988 г. ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Дружеството за правосъдие, права и културно сътрудничество на Балканите   
Събота, 30 Май 2020 10:35

alt

 

Сайтът desebg.com публикува обръщението на Дружеството за
правосъдие, права и културно сътрудничество на Балканите по повод годишното почитане на жертвите на комунистическия концлагер „Белене”.  Дружеството обединява концлагеристите в „Белене” от турското малцинство през периода 1984-1988 година и техните семейства.    


Скъпи братя по съдба и техни близки,

И тази 2020 година бихме искали да споделим чувството си с Вас и да бъдем заедно на поклонението в памет на жертвите на комунистическия режим, затворени или унищожени на остров Белене. През лагера на смъртта "Белене" минаха хиляди български граждани поради политическите им възгледи и етническия им корен.

След Втората световна война хората, живеещи в Европа, си мислеха, че няма вече да има концлагери, защото подобни лагери са характерни за нацистка Германия и Съветския съюз начело с лидерите на болшевишкия режим. След края на Втората световна война обаче в страните от съветския блок комунистическите тоталитарни режими създадоха много концентрационни цлагери, като в България те бяха най-жестоките.

Българските комунисти залепиха това черно петно на челото на една прекрасна страна. Омразата на режима на БКП към политическите опоненти и етническите групи беше толкова безкрайна, че до 1987 година продължи да изпраща в лагера "Белене" невинни граждани на България.

Както е известно последните жертви на концентрационния лагер на остров Белене са над 500 етнически Турци, които бяха хвърлени тук по време на насилствената асимилация от 1985 до 1988 година. През този период близо 1,5 милион етнически турци  бяха подложени на гонение, насилие и репресии. Бяха разбити стотици семейства в резултат на голямата депортация осъществена през лятото на 1989 година.

Процесът на депортацията беше върхът на насилията и репресивните мерки упражнени от режима. Диктаторът Тодор Живков и неговите крепители от първи ешалон, служители от окръзи и райони, сториха това без да вземат под внимание международните Конвенции за правата на самоопределение на личността и да живее какъвто се чувства. Тези Конвенции не са уредени случайно, тяхната цел е да предотвратят престъпните деяния, които биха могли да се извършват от някои управители на държави.

Нашето дружество изразява съжалението си, че други дружества на репресирани граждани не се включиха в процеса, през 1990 година, за изправяне пред съд на хората взели участие в престъпленията от 1944 до 1989 година. Действително очаквахме да работим заедно с близките на жертвите репресирани през първите 25 години от установяването на комунистическия режим.

Но бихме искали да изразим разочарованието си, че в системата на правораздаването все още съществуват хора, които опирайки се на събития станали преди повече от един век, продължават да оправдават т.н. "възродителен процес", когато един милион граждани на България бяха подложени на гонение и репресии поради етническия им корен.

Освен това, основен принцип на човешките права, приет от всички цивилизовани страни, включително и България, това е, че човешките права и правата на малцинствата не могат да бъдат обект на реципрочност в международните отношения.

Членовете на нашето дружество още един път изразяват искрените си съжаления за това, че не сме заедно на остров Белене да се поклоним пред паметта на жертвите на комунистическия режим.


От концлагеристите на остров Белене през периода 1984-1988 година и техните семейства      

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов