На днешния ден, 8 септември, преди 78 години армиите на 3-ти Украински фронт преминават река Дунав в североизточната водна граница с Румъния и навлизат в територията на Царство България и го окупират без да срещнат съпротива.

Окупацията на страната ни започва три дни, след като на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България без тя да е воювала срещу СССР по време на Втората световна война.

Нахлуването на съветската армия отваря широко вратата за извършването на преврата на 9 септември 1944 г., който докарва БКП на власт, както и за превръщането на България в сателит на СССР за следващите 45 години.

Сайтът desebg.com припомня фактите за тази черна дата от новата българска история.

Военната операция по окупирането на Царство България приключва бързо – на 10 септември 1944 г., тъй като българското правителство на земеделеца Муравиев нарежда на българската армия да не оказва съпротива.

При „освобождението“ няма нито един съветски войник, загинал при военни действия.

Смърт покосява обаче 42 съветски войници, починали в резултат на масово препиване с метилов спирт в гр. Бургас в първите дни на окупацията (впоследствие им е вдигнат паметник, който неотдавна беше реставриран от руска страна с финансова помощ от „Лукойл“ – виж повече – ТУК).

През 2019 г. тогавашният посланик на Руската федерация в България Анатолий Макаров не можа да отговори на въпрос на desebg.com колко жертви е дала съветската армия при „освобождението“ на България през септември 1944 г. (вижте интервю с посланик Макаров – ТУК). Русия мълчи и до днес на този неудобен въпрос.

Независимо от факта, че съветската армия не среща никаква съпротива от българска страна при окупацията ѝ част от войските на 3-ти Украински фронт остават в страната до края на 1947 г., за да подсигурят и гарантират утвърждаването на тоталитарния режима на БКП, ликвидирайки българския държавен и стопански елит като смачкват политическата опозиция с повсеместен терор, монтирани съдебни процеси, въдворяване в концлагери и изселвания на хиляди семейства.

Куриозното е, че на 8 септември 1944 г., когато Червената армия нахлува в Българя тя се намира във война с Германия, но това не се оказва от значение за Сталин.

След окупацията българската армия е поставена под командването на съветската армия. Част от българската войска, възлизаща на 450 000 души, взима участие в заключителната фаза на Втората световна война на страната на антихитлеристките сили.

България дава над 32 000 жертви (убити и ранени). Стопанските загуби на страната възлизат на около 2/3 от националния доход на България през 1945 г.

Въпреки жертвите и стопанската разруха, когато на 28 октомври 1944 г. България сключва примирие с антихитлеристката коалиция и след това – при подписване на мирния договор на 10 февруари 1947 г. в Париж, страната ни не получава статут на съвоюваща страна, а на победена. По този начин най-голяма ползва извлича СССР, който я е окупирал.