Днес, 20 май 2025 г., се навършват 36 години от началото на мирните протести на българските граждани от турски произход срещу тоталитарния комунистически режим начело с Тодор Живков срещу проведената насилствена асимилация, останали в историята като Майските събития от месец май 1989 г.

Сайтът desebg.com припомня този важен момент от най-новата история, който променя съдбата на над 360 000 наши сънародници от турското малцинство, но същевременно нанася тежък удар върху комунистическата власт през 1989 г. и спомага за нейното рухване същата година.

Съпротивата срещу насилствената асимилация

Насилствената асимилация на българските граждани от турски произход през декември 1984 г. – май 1985 г., представяна от комунистическия режим като „възродителен процес“, среща съпротива, чиято вълна продължава и след трагичните събития по време на силовата акция на БКП, наредена от Живков.

Против нея се обявяват редица граждански организации, нарчани тогава от режима и ДС „неформални“, като Независимо дружество за защита правата на човека, независим профсъюз „Подкрепа“, „Комитет 273“, Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и „Екогласност“.

През 1988 г. редица противници на „възродителния процес сред българските турци и помаци се включват в Независимото дружество за защита на правата на човека, създадено от политическия затворник Илия Минев.

През ноември 1988 г. по инициатива на политическия затворник и бивши лагерист в концлагера „Белене“ Сабри Искендер е учредена организацията Демократична лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Искендер и Али Орманлъ.

През април 1989 в гр. Джебел е основано „Дружество за подкрепа – Виена 89“.

Борбата на тези организации за защита правата на малцинствата НРБ получават гласност чрез западните радиостанции „Свободна Европа“, „Дойче веле“ и Би Би Си.

Мирните протести през май 1989 г.

Тези сдружения също са в основата на Майските събития, представляващи неочаквани за комунистическата власт мирни протести, походи, стачки, демонстрации и митинги на жертвите на насилствената асимилация.

Начало е поставено на 20 май 1989 г. с масови вълнения из средите на турците със сменени имена в селата Пристое и Климент (тогава във Варненска област, а днес в Шуменска), в които участват около 5-6 хиляди души.

Следва протест в село Тодор Икономово на 21 май 1989 г., който е разпръснат със сила, в резултат на което са убити двама от протестиращите, а 20 са ранени.

Пак на 21 май 1989 г. са протестите в гр. Дулово, а така също и в село Ябланово, Сливенско (тогава Бургаска област). Протести има и в Южна България в Джебел и на други места в Кърджалийския район.

Целта е да се привлече вниманието на световната общественост и специално на симпозиума на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) „Свободата на духа и човешките измерения в Европа“ в края на май 1989 г. в Париж.

Бруталната реакция на комунистическия режим и Живков

Непосредствено след Майските събития няколкостотин активни участници в протестите и други смятани за неблагонадеждни турци, главно представители на интелигенцията, са експулсирани от комунистическата власт в Югославия, Унгария, Австрия, Швеция.

На 29 май 1989 г. генералният секретар на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков произнася дълга реч по телевизията, в която призовава българските турци да напуснат България.

През следващите седмици започва кампания за прибързано изселване под натиск на близо една трета от турското малцинство.

Официалната позиция на режима е, че не става дума за никакво масово изселване, а че това просто са туристически пътувания и нарича това огромно принудително изследване на над 360 000 български граждани от турски произход с евфемизма „Голямата екскурзия“.

БКП отменя "възродителния процес"

След рухването на тоталитарният комунистически режим и принудителното оттегляне на диктатора Живков от властта върхушката в БКП променя позицията си за насилствената асимилация, за да може на излезе от политическа изолация от света, в която е изпаднала след „възродителния процес“.

На 29 декември 1989 г. извънреден пленум на ЦК на БКП приема официално решение за връщане рождените имена на засегнатите от „възродителния процес“ български граждани.

След създаването на партията Движението за права и свободи в началото на 1990 г. се прави опит да се изкара, че нейният лидер Ахмед Доган, агент на Държавна сигурност, е в основата на Майските събития през 1989 г.

Целта е да му се създаде ореол на голям борец срещу комунистическия режим. По време на Майските събития обаче той се намира в Пазарджишкия затвор и няма никакво влияние върху протестите в Североизточна България и Югоизточната част на страната през май 1989 г.