На 29 декември 1989 г. изпаднала в тотална международна изолация, върхушката на БКП взима решение за отмяна на проведената от нея насилствена асимилация над турската етническа общност в НРБ, акция, започнала през декември 1984 г. и наречена от компартията „възродителен процес“. Desebg.com припомня събитията отпреди 36 години.

След принудителната оставка на дългогодишния лидер на БКП Тодор Живков през ноември 1989 г. комунистическата върхушка знае, че излизането ѝ от международната изолация минава през отмяна на „възродителния процес“.

По това време БКП се оглавява от Петър Младенов, който по време на насилствената асимилация е министър на външните работи и енергично работи за утвърждаване на „възродителния процес“ на международната сцена.

Както той, така и никой от висшето партийно ръководство през декември 1989 г. не се е обявил против насилствената акция, когато е поставено началото ѝ пет години по-рано.

Това не им пречи при отмяната на „възродителния процес“ да прехвърлят цялата вина върху Тодор Живков, когато той вече не е на власт.

Пленумът на ЦК на БКП взима решение да отмени „възродителния процес“ след изслушване на доклад на възстановения на 8 декември 1989 г. като член на Политбюро на ЦК на БКП партиен функционер Александър Лилов (през февруари 1990 г. той оглавява БКП, а от април същата година преименуваната БСП, б.а.).

Докладът е озаглавен „За преодоляване на допуснатите извращения сред тюркоезичното и мюсюлманското население в страната“.

В него акцията по насилствена смяна на имената като „груба политическа грешка“, извършена в нарушение на законите и Конституцията.

Въз основа на доклада пленумът взема решение за връщане на имената на българските граждани от турски произход и другите мюсюлмани в страната, както и за възстановяване на правото им свободно да изповядват религията си и да използват родния си език.

Обявена е амнистия за политически престъпления, свързани със съпротивата срещу преименуването (с изключение на терористични актове).

Решението на пленума на БКП предизвиква объркване в редиците на компартията, чиито членовете дотогава са въвличани постоянно в изпълнения на „мероприятията“ на партията по линия на „възродителния процес“.

Стига се и избухването на протести срещу решението на партийния пленум, в което участват именно членове на БКП.

Положението все пак е овладяно, след като на партийната върхушка ѝ се налага да провежда разяснителна кампания по места в страната.

В репресивния орган на БКП – Държавна сигурност също не посрещат с радост партийното решение, защото го считат за отстъпление.

Една от първите задачи на новоизбрания министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев е да проведе специална среща по този проблемен въпрос с членове на ръководството на Колегиума на МВР, началниците на централни поделения на ДС и секретаря на Районния комитет на БКП в МВР.

Интересното е, че тази среща е в деня на в същия ден на отмяната на „възродителния процес“ – 29 декември 1989 г.

Пред висшите ръководители на Държавна сигурност, които почти всичките от които са наградени през 1986 г. със поверителен указ на председателя на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков именно за принос към успешното провеждане на „възродителния процес”, Семерджиев спуска новите партийни постановки, които са напълно противоположни на тези през 1984-1985 г.

Той се позовава на доклада на Александър Лилов, с който „възродителният процес” е оценен не като крачна напред, а като крачка назад в единението на българския народ.

Самият Семерджиев определя насилственото преименуване като отстъпление от партийните и революционно-демократични позиции.

В исторически план решението на отмяната на „възродителния процес“ е важен момент от прехода на България от тоталитарна комунистическа система към демокрация и постепенното възстановяване на етническия мир в страната.