По време на възпоменателното честване на 41 години от съпротивата на жителите на котленското село Ябланово срещу насилствената асимилация, проведена с танкове и въоръжени сили на 19 януари 1985 г. организаторите на събитието включиха с изказвания не само официалните лица, но и преки жертви на „възродителния процес“ – бивши концлагеристи от концлагера „Белене“. Сайтът desebg.com публикува словото на един от бившите концлагеристи Исмет Балканлъ. Той е роден в съседното на Ябланово село Тича през 1959 г. В началото на „възродителния процес“ е 25-годишен. Тогава е строителен работник. В концлагера „Белене“ е въдворен без съд и присъда в продължение на 11 месеца. След „Белене“, през 1986 г., е сред групата от около 85 концлагеристи, които от остров Персин са откарани в създадения от комунистическия режим временен концлагер до затвора в Бобов дол. Там е изолиран в продължение на 14 месеца. След концлагера „Бобов дол“ е принудително интерниран за 14 месеца в с. Червен бряг, обл. Кюстендил. Исмет Балканлъ е член на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединяваща бившите концлагеристи от „Белене“ от третия период на концлагера (1984-1987) и техните семейства.

„Уважаеми жители на Ябланово,

Благодаря на всички вас, че след 41 години отново сме заедно. Спомняме си онези дни – как дойдоха с армията, за да сменят имената ни. Тръгнахме от село Фиралетово.

Аз застанах пред един от танковете и попитах моите съселяни от Ябланово: „Какво трябва да направим?“.

Нямаше какво да се направи. Покойният Хюсеин Нухоглу се качи върху един танк и попита: „Ние не се съпротивляваме, каква е вашата цел?“

Те не послушаха и веднага насочиха танковете срещу хората. Разпръснаха ги. Започнаха да призовават хората в кметството и насилствено да им сменят майчините имена.

Ние бяхме оковани с белезници и отведени в килиите в Сливен. По-късно ни отведоха в концлагера „Белене“. Не искам да разказвам отново това, което преживяхме там. Преживяхме горчиви дни.

Но желая да засегна един друг проблем. Ние не приемаме факта, че имената, които насилствено бяха записани с кръв и сълзи от декември 1984 г. насам в нашите региони, все още стоят официално в регистрите на администрацията в България.

Никой от отговорните за жестоките репресии срещу хората в Ябланово и срещу много други турци и мюсюлмани не е изправен пред съда и не е получил необходимото наказание. Тези въпроси натъжават всеки един от нас.

Искам да заявя, че нашето сдружение „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ ще продължи решително нашата борба за справедливост.

Защо имената, дадени ни насила, не бяха заличени от регистрите ни и защо продължават да ни бъдат налагани чрез официалните записи вече цели 41 години?

Искаме да кажем, че независимо от факта, че Живковският манталитет на тоталитарния комунистически режим в България да беше признат за престъпен със закон, от наша гледна точка това престъпление срещу нас – т. нар. „възродителен процес“ – продължава с присъствието на насилственото наложени имена в публичните регистри в България вече толкова години.

Животът ни мина не само в чакане на правосъдие, но и в пряка борба за справедливост в продължение на 35 години, за да бъдат съдени виновните и да не се повтарят извършените престъпления.

Виновниците са ясно известни, но въпреки това между 1991 и 2026 г. те си живеят свободно и спокойно без да им е потърсена отговорност. Това ли е наистина справедливостта?

Благодаря ви! Нека е светла паметта на нашите мъченици!“