В казанлъшкия катедрален храм „Св. Йоан Предтеча“ днес бе отслужена заупокойна молитва в памет на 22-мата осъдени на смърт жители на гр. Казанлък от т. нар. „народен съд“, съобщи Faktor.bg, позовавайки се на публикация на журналиста Петър Марчев от града на розите.

Но нека да върнем лентата 81 години назад – 2 март 1945 г. Улица „Искра“ прелива от човешко стълпотворение. Най-верните поданици на новата власт са настръхнали размахват лозунги „Смърт на враговете на народа!“

Скалъпеният процес на „народния съд“

Скалъпеният процес на „народния съд“ се провежда в салона на читалище „Искра“, като съдии са полуграмотни кундурджии, изкупвач на мляко, а единственият „правист“ е един незавършил студент по „право“.

Осъдените на смърт 22-ма души били изведени през задния вход и натоварени в камион марка „Опел“. С обяснението, че ще ги карат към Старозагорския затвор.

Но стигайки до сметището камионът с обречените сменил посоката и се отправил към района на казанлъшките гробища. През това време милиционерите изкарали от ареста няколко криминални, на които поставили задача да изкопаят огромна яма. Когато пада нощният мрак, на това място, преди входа на гробищата

22-мата са убити – стреляни, клани с мотики и прави лопати

22-мата са убити – стреляни, клани с мотики и прави лопати и заровени като животни.

„През пролетта на 1992 г. успяхме да организираме ексхумацията на тленните останки на избитите от комунистическите изверги индустриалци, държавни чиновници, мандраджии, фелдшери, разузнавачи“ – спомня си Йордан Маринов, един от активистите на Съюза на репресираните „Памет“.

„Първо попаднахме на четири черепа, които бяха встрани от масовия гроб. Очевидно убийците-садисти са отсекли с мотики главите на тези хора. Върху всеки череп имаше следа от контролен изстрел, с който са доубивали жертвите. А в един от черепите беше забит 20-сантиметров цигански гвоздей“, спомня си той.

Всеградско поклонение пред тленните оставки

Тленните останки били събрани в два ковчега и изложени за всеградско поклонение на 9 май 1992 г. на централния площад „Севтополис“, по време на управлението на първия „син“ кмет Бончо Сарафов.

След като са опяти от отец Павел и отец Христо, костите на избитите биват погребани в началото на гробищата. По-късно над братската могила е издигнат достолепен паметник.