| Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
| Комунистическият режим оставя банкерът Атанас Буров да умре в затвора: В историята влизат само тези, които не са на заплата |
|
|
| ПАМЕТ - Чествания |
| Написано от Държавна сигурност.com |
| Петък, 15 Май 2026 11:16 |
|
На днешната дата 15 май през 1954 г. умира една от най-значимите фигури през първата половина на ХХ век в България – Атанас Буров, банкер, политик, дипломат и филантроп. Тоталитарният комунистически режим го оставя да умре в Пазарджишкия затвор на 79 години като опозиционер, а до днес не се знае неговия гроб. В памет на Атанас Буров сайтът desebg.com припомня делото му. „Човек без майка и без отечество е кръгъл сирак“ „Когато човек гледа през очите на вековете, той не се лъже. Човек без майка и без отечество е кръгъл сирак. Няма по-нещастни хора, тръгнали по принуда да печелят по света. Нищо, нищо не чинат парите, когато никой не те чака с обич в Родината! Повярвайте ми, по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори и бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ще ви храни и закриля. Заклевам ви, никога не я изоставяйте!”
Тези думи са част от завещанието на Атанас Буров. Той е роден през 1875 г. в Горна Оряховица. Учи в родния си град и в Априловската гимназия, а след това и в престижни висши учебни заведения в чужбина. Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София – Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия – минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България“, Акционерно дружество „Бяло море“ и други. Атанас Буров получава титлата професор в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС), а за заслугите си за развитието на университета по-късно е обявен и за „Почетен деятел на Свободния университет“. Буров се включва в дейността на Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител, а в периода 1911 – 1912 година е подпредседател на Народното събрание.
След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава с фаталния случай, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Впоследствие награден с Орден за храброст. През декември се уволнява и отново поема функциите си на депутат и подпреседател на парламента.
Големият български финансист, дипломат и политик от Народната партия, е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919-1920) и на външните работи и изповеданията (1926-1931). Заради политическите му речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики в България е наричан „идеолог на българската буржоазия”. По време на Втората световна война Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 г. става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.
След 9 септември 1944 г. Буров е осъден е на една година затвор от „народния съд“ (присъдата е отменена от Върховния съд от 1996 г.). След освобождаването му през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, през 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер край Дулово.
Държавна сигурност го разработва още през 1947 г., когато му открива активно агентурно досие, за да следи неговата дейност и прояви, тъй като „за него има материали, които го уличават във вражеска деятелност”. В рапортите си ДС го определя като „враг на руския болшевизъм” и човек, който след 9 септември 1944 г. „провежда вражеска дейност”. Държавна сигурност го разработва под псевдонима „БЕДЕК”. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Първоначално е затворен в затвора в Шумен, а след това е прехвърлен в Пазарджишкия затвор където умира на 15 май 1954 г. „В историята влизат само тези, които не са на заплата“ е друга негова мисъл, която издига на пиедестал всички онези синове и дъщери на България – безсребърници, които са работили всеотдайно, доброволно и безвъзмездно за нея или са дали живота си за Родината.
През 2011 г. в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“, в непосредствена близост до сградата на Българската народна банка е открит паметник на Буров. От 2019 г. едно от централните изложбени пространства в Европейския парламент се казва „Атанас Буров“ и там е поставен и негов бюст с подкрепата на фондация „Българска памет“.
|