Забелязвам президента Желю Желев да влиза почти незабелязано в църквата „Св. Неделя” на 1 февруари 2011 г., малко преди да бъде отслужена панихида в памет на жертвите на комунизма в България. Той беше един от стотината присъстващи на поклонението.
 

По негово предложение, както и на колегата му Петър Стоянов, правителството на Бойко Борисов прие неотдавна 1 февруари да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
 

Мнозина се ръкуваха с първия лидер на опозицията след 10 ноември 1989 г., който се оказа най-високопоставената фигура на поклонението.

Без предварителна уговорка се заговарям с автора на „Фашизмът” след панихидата и разговорът ни се превръща в интервю.

Г-н президент, какво ви мотивира да се обърнете с Петър Стоянов към кабинета Борисов и да предложите 1 февруари, денят, в който през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на регентите, министри и депутати, да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим?

-    Това трябваше да стане много отдавна, както става другите посткомунистически държави, да има такъв ден, в който да се почита паметта на жертвите на комунизма.

Забравено ли е комунистическото минало?

-    Не, комунистическото минало не е забравено. То не може да бъде забравено, а и не трябва да бъде забравено. Защото ние на тази дата 1 февруари почитаме жертвите на най-масираното клане на 150 души от тогавашния елит на България, станали жертва през 1945 г. на комунистическата система. Но това не е нито началото, нито краят на терора. Началото започва още на 9 септември 1944 г. В дните и седмиците след 9 септември изчезват хиляди неудобни хора. Някои ги изчисляват между 16 000 и 20 000 души.

Те са били арестувани, отвеждани на различни места и убити. Заравяни са в на бърза ръка подготвени общи гробове. Много пъти възрастни хора са ми разказвали, че тогава са станали неволни свидетели на това как кучета са разнасяли в покрайнините на София човешки части от телата на убитите без съд и присъда, тъй като гробовете са били плитки и животните са ги разравяли лесно. Това е нещо наистина ужасно!
За тези неща комунистите естествено мълчат. А те са избили много повече народ отколкото предишния режим. Мисля, че при предишната власт загиналите са 4000-5000 души. А при комунистите само в началото са между 16 000 и 20 000 души. Точни цифри никой не може да посочи, но дори и от тези сведения разликата се вижда, че е в пъти повече.

Съществува и тезата, че след СССР в България комунистическият режим е най-жесток в репресиите срещу обществото от всички други страни от Източния блок.

-    Това е направено по схемите на съветския режим. Да се избият колкото се може повече хора, които могат да говорят, да мислят, да критикуват, да влияят върху общественото мнение. Стари комунисти са ми разказвали, че тази линия е била зададена от ген. Бирюзов (Сергей Бирюзов е началник-щаб на 4-ти Украински фронт. Командир е на 37-ма армия (октомври 1944 г.) и е главен военен съветник на българската армия). Действа се точно в стила на Ленин. В телеграмите, които изпраща до ЧК се указват точно такива чистки.

Вие споменахте, че правителството е реагирало бързо на предложението ви. Срещнахте ли се с него, как стана всичко?

-    Ние предварително информирахме премиера, че имаме такова намерение и че това трябва да се направи. Той каза „много добре”, дайте предложението си и ние го изпратихме. На първото заседание след този разговор Министерският съвет го гласува. Сега комунистите такъв вой нададоха, мен са ме нарекли ренегат, едва ли не престъпник, който иска да фалшифицира историята на България. А истината е, че те, комунистите, са фалшифицирали историята и това трябва да се поправи.

Обвиняват ме в тяхната преса, че възраждаме фашизма. Сега точно мен да обвиняват във фашизъм е малко нелепо и смешно. Те продължават да защитават комунизма, как са полагали усилия за хората и т. н. Имало и грешки, имало и извращения, но в никакъв случай не можело да се комунизмът с фашизма. А истината е, че когато се сравняват сравнението е във вреда на комунизма.

Преди три годи списание „Билд” публикува един материал под заглавие „Палачите на ХХ век”. Първото място в тази класация е заето от Мао Дзъдун – избити от него 50 млн. китайци. Второто място е на Сталин – избити от него 40 млн., третото място е на Хитлер – 20 млн. души. Четвърто място е Чан Кайшъ с 10 млн. На пето място е Ленин с 4, 5 млн. избити. Допълвам тази класация с Пол Пот, които организира масови избивания на 2, 5 млн. души в малка страна като 6-милионна Камбоджа, като от тях 40 процента са мюсюлмани, а интелигенцията е избита до крак.

Нека да припомним каква е картината с присъдите по т. нар. Народен съд в България.

-    С изпълнението на присъдите на 1 февруари 1945 г. са избити 150 души, от които трима регенти, 22 министри, 67 депутати, , 47 генерали и полковници,8 царски съветници. Избиването е станало в близост до Централните гробища в София в някаква яма от експлозия на американска бомба. За сравнение, че това е клане, а не правосъдие, ще дам следния пример. На Нюрнбергския процес са осъдени общо 22 души, от които само 10 са със смъртни присъди. А „народният съд” е издал смъртни присъди на 2730 души! Нещата са несравними.

Защо според вас след рухването на комунизма не се стигна до неговото международно осъждане, както това е станало с престъпленията на фашизма?

-    Голяма грешка е, че след разпадането на СССР не се проведе един Нюрнбергски процес за комунизма. Между другото по свидетелства на Владимир Буковски той е предлагал на Борис Елцин да се направи такъв процес и да се осъди комунизма пред целия свят като антихуманен, античовешки, престъпен режим. Елцин от началото е бил склонен да прегърне тази идея, обаче западни еврокомунисти са оказали влияние и по този начин се осуетява идеята за такъв съд. А комунизмът трябва да се криминализира точно по този начин.