Сайтът desebg.com публикува статия на Красен Станчев, с която се припомня едно ключово събитие, случило се точно преди 23 г. – на 3 ноември 1989  г. Става дума за шествието на  „Екогласност“ в столицата,  в което участват над 4000 души.

Това е първата неофициална демонстрация, разрешена по време на комунистическо управлението. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа срещу проектите ВК „Рила“ и ХК „Места“.

На 3-ти ноември 1989 г. се състоя относително масова и добре отразена демонстрация на българската опозиция от края на комунизма.  Ние я нарекохме „шествие”, за да не попадне под забрана на столичните власти.

За разлика от другите предшестващи демонстрации (на русенските майки, на Дружеството за защита на правата на човека, на Подкрепа и пр.) особеното бе именно, че тя бе добре посетена и стана известна на българската и международната общественост.  Най-необикновеното преживяване бе трикратното скандиране „Демокрация”, което отне около 15 секунди и бе последвано от звъна на камбаните на катедралата.

В Интернет лесно могат да се намерят спомени и интерпретации на събитието.  Има и много снимки.  Повечето от тълкуванията са тривиални и изразяват някакъв комплекс или клише от съвремието и мисловната нагласа на пишещите – от „шубето на българите” до „съкрушителен удар върху комунистическата система”.  Относително обективен е материалът на в. „24 часа от двадесетата годишнина на събитието.  Най-добрите репортажи от мястото на събитието са тези на Румяна Узунова – виж: (http://www.omda.bg/public/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_ekoforum.html).

Както обикновено, историчността на събитията зависи от хиляди спонтанни мотиви, действия и тяхното случайно развитие.  Едно такова действие бе решението сдружението (с присъствието на изявени представители на други грапи, но все пак членове на „Екогласност”) да проведе международна пресконференция в началото, а не в края на Форума по Опазване на околната среда на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Първоначалният замисъл бе пресконференцията да се състои на 2-ри или 3-ти ноември.  Но тя се случи на 16-ти октомври, т.е. в деня на откриването на Форума, в дома на г-жа Марина Нитова, на ул. „Раковски” 137.  Там Деян Кюранов и Димитрина Петрова преведоха посланията на десетина не говорещи нито дума на друг език български екологисти и правозащитници.  Това бе достатъчно да се разбере, че в България „нещо става”.  Резултатът бе, че няколко акредитирани на Форума журналисти останаха и след неговото откриване, за да наблюдават не само официалните, но и неофициалните събития.

Трябва да кажа, че „по-радикалните” представители на тогавашната опозиция бяха съзнателно изключени.  Защото замисъл бе да се осигури международна трибуна на всички.  Което и се случи.  Благодарение на тази малка пресконференция, светът научи за силовото разтуряне на агитката на Сдружението на 26-ти октомври и повечето опозиционери можеха да си говорят с международните журналисти.  От тях хората извън София получаваха представа какво се случва.

Всъщност шествието и пресконференцията не бяха съвсем случайни.  Те бяха част от няколкото иновации на „Екогластност” в българския политически живот на онази година.  Една от иновациите бе справянето с „ченгета” и „провокатори”.  Аз съм описал, както ги разбирам, тези нововъведения в моята глава от книгата „Независимо сдружение „Екогласност” (Сиела, 2009 г., съставители: Лиляна Александриева и Александър Каракачанов).  Книгата е изчерпана от книжарниците, но може да бъде намерена и тук: (http://www.omda.bg/public/arhiv/neformali/ekoglasnost/ekoglasnost_small.pdf).

Друга статия от Красен Станчев на сайта desebg.com – „Живков и икономиката на днешна България”.

За събитията през ноември 1989 г. вижте  рубриката „Черен календар на комунизма”.