На днешната дата, 9 ноември, преди 35 години рухва най-уродливият символ на съветската тоталитарна система – Берлинската стена, разделяща от 1961 г. Берлин на източна и западна част. Сайтът desebg.com припомня историческото събитие.

Валтер Улбрихт подписва изграждането след разговор с Хрушчов

Изграждането на стената започва на 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ.

Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

Днес, 9 ноември 2024 г., се навършват 35 години от деня, в който генералният секретар на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков е принуден да подаде оставка пред тесен кръг от членове на висшето партийно ръководство под зоркия контрол на представителя на КГБ в НРБ. Дата е символична, тъй като съвпада с падането на Берлинската стена.

На 9 ноември 1989 г. с Живков се случва това, което се е случвало с всички негови предшественици от БКП на този пост след 9 септември 1944 г., на които им е възложена ролята да са наместници на СССР в страната – Кремъл ги качва на ръководния пост и ги сваля оттам когато сметне за уместно.

 В България и до момента обаче се отбелязва не датата 9 ноември, а 10 ноември – следващия ден, когато на пленум на ЦК на БКП в резиденция „Бояна“ висшият партиен форум формално гласува подадената от Живков оставка и тя е огласена публично на поданиците в НРБ.

Преди 68 години, на 23 октомври 1956 г., в Будапеща избухва Унгарската революция срещу комунистическото ръководство на страната и съветското господство.

Въстанието започва от студентска демонстрация в подкрепа на полските реформатори и с искания Унгария да извоюва същата национална автономия от СССР.

Революционерите се въоръжават, организират се в отряди и водят тежки сражения със съветските войски и силите на Държавна сигурност до 28 октомври, когато новият министър-председател Имре Наги прекратява атаките срещу революционерите и обявява, че започва преговори за изтегляне на съветските войски от Унгария.

Бунтът бързо се разпространява в цяла Унгария и правителството пада. Хиляди се организират в опълчения и започват бой със силите на държавна сигурност.

На този ден преди 77 години комунистическият режим ликвидира лидера на обединената опозиция земеделецът Никола Петков.

В негова памет сайтът desebg.com припомня съдбата му. На 23 септември 1947 г. той е умъртвен след изпълнение на смъртната присъда, издадена по скалъпения срещу него политически процес, организиран от БКП.

Никола Петков е роден през 1893 г. в София. Син е на Димитър Петков, лидер на Народнолибералната партия, оглавявал 27-то правителство на България (1906-1907). Никола Петков е брат на Петко Д. Петков – лидер на левицата в БЗНС след септември 1923 г. и депутат, убит през 1924 г.

В правителството на ОФ

Никола Петков участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. След преврата на 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в правителството на ОФ до 26 август 1945 г. През този период са извършени масови убийства без съд и присъда, а след това се провежда и т.нар. Народен съд.

След като комунистическият режим успява да отстрани Г. М. Димитров от лидерството на БЗНС през 1945 г. земеделците, които се превръщат в най-сериозната опозиционна сила на БКП, са ръководени от Никола Петков.

По указания на съветския лидер Сталин в България в началото на 1946 г. е направен опит в правителството на Кимон Георгиев (ОФ) да бъдат включени двама представители на политическата опозиция, но Никола Петков и Коста Лулчев категорично отказват предложението.

Лидер на политическата опозиция

На изборите за Шесто Велико Народно събрание БКП печели абсолютно мнозинство от 270 мандата, а обединената опозиция около БЗНС начело с Никола Петков – 90 мандата, като за нея гласуват 1 215 000 избиратели.

Лидерът ѝ се превръща в пречка за установяване на тоталитарната комунистическа система по съветски тип и неговото отстраняване от политическата сцена не закъснява.

От лятото на 1945 г. Никола Петков е лидер на обединената антикомунистическа опозиция. Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност.