На 1 февруари в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Преди 79 години на този ден са произнесени присъдите на Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на Отечествения фронт, по нареждане на съветския гражданин и депутат Георги Димитров от Москва.

Защо на 1 февруари?

С присъдите от 1 февруари 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Този ден се отбелязва официално в България от 2011 г. насам. Тогава правителството на ГЕРБ утвърди датата по предложение на българския емигрант, журналист и общественик Дими Паница, внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

Сайтът desebg.com публикува програмата за отбелязването на Деня за почит и признателност към жертвите на комунистическия режим утре, четвъртък, 1 февруари 2024 г., в София. Събитието ще се състои традиционно пред Мемориала на жертвите на комунистическата диктатура край НДК.

11.00 ч. – Начало на събитието с молитва в памет на жертвите на комунистическия режим от митрополит Гервасий, както и от имам.

11.20 ч. – Откриване на събитието от г-н Величко Велев - тежко репресиран опозиционер и противник на установяването на комунистическия режим в България. Без съд и присъда е изпратен в концлагера Белене през 1951 г. и остава там до неговото закриване. Един от последните живи концлагеристи.

Евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) създаде събитие във Фейсбук (виж линка – ТУК) по повод 1 февруари – Деня на почит и признателност към жертвите на комунистическия режим.

Най-последователният политик в процеса на преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и последиците от него призова в четвъртък, 1 февруари 2024 г., от 11 часа хората, които знаят за трагичните събития, разиграли се на същата дата през 1945 г., да се съберат пред Мемориала на жертвите на тоталитарния режим на БКП край НДК и да ги почетат.

Тази година се навършват 79 години от произнасянето на смъртните присъди на Първи и Втори върховни състави на „народния съд“, като на смърт са осъдени, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнени веднага.

На 25 януари 1990 г., преди 34 години, тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (БКП) утвърждава строго секретна от особено важност докладна записка, с която се слага началото на мащабното прочистване на досиетата на репресивния апарат на БКП (виж документа накрая на текста).

Целите са две. Първата е да се прочистят архивите на ДС от компрометиращи комунистическия режим материали, както и да се унищожат документалните следи за различни престъпления на БКП.

Втората цел е комунистическата партия и висшият ешелон в Държавна сигурност да запазят контрола върху агентурния апарат в годините на прехода от тоталитарен режим към демокрация (не са унищожени картоните и регистрационните дневници, чрез които бившите агенти са държавни в зависимост, б.а.).