На днешната дата – 5 септември – през 1944 г. Съветският съюз обявява война на Царство България. Актът има за цел съветската армия, представяна уж като „освободителка“, да окупира България, която да подложи на съветизация и да я превърне в свой сателит за близо половин век.

Сайтът desebg.com припомня фактите от бруталната политика на Сталин срещу България преди 77 години.

Когато на 5 септември 1944 г. Москва обявява войната България, която като част от Тристранния пакт е единствената страна, която не само не е изпратила нито един войник на източния фронт, но и не е прекъснала дипломатическите отношения със СССР.

Кремъл не се съобразява и с обявения на 26 август 1944 г. от българското правителство начело с Иван Багрянов неутралитет във войната между Германия и СССР.

Цар Борис III е бил отровен. Това разкрива малко известен доклад за смъртта на монарха през 1943 г.

По повод 78 години от смъртта му (28 август 1943 г.) сайтът desebg.com припомня документа, открит преди няколко години от журналиста Христо Христов при проучване на полицейския архив до 9 септември 1944 г.

Документът носи гриф строго поверително и е озаглавен относно: Вътрешното положение във връзка със смъртта на Н. В. Цар Борис III и носи датата 6 септември 1943 г.

Както е известно официалната версия за неочакваната му кончина е инфаркт, но в доклада е подчертано, че „най-големият профан по анатомия и медицина обаче знае, че никога сърдечните болести не се явяват отведнъж“.

Днес, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век – националсоциалистическия,  фашисткия и комунистическия режими.

Тайното съглашение между Сталин и Хитлер

На този ден през 1939 г. в Москва Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.

Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  С него на практика Хитлер и Сталин подготвят началото на Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето ѝ между двата съюзника.

За първи път датата 23 август е предложена да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация.

На 23 август 1939 г. – преди 82 години – нацистка Германия и Съветският съюз подписват Пакт за ненападение, известен като Пакта Молотов – Рибентроп.

Документът е скрепен с подписите на  комисаря на външните работи на СССР Вячеслав Молотов и от министъра на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп на тържествена церемония в Москва под погледа на Сталин.

Страните по договора обещават да се въздържат от атака помежду си и да спазват неутралитет в случай, че някоя от тях стане обект на военни действия на трето лице или на трета страна. Договарят се за осигуряване на взаимен обмен на информация по въпроси, засягащи интересите на страните.

Тайният протокол за преразпределяне на Европа

Към споразумението обаче е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на „териториално и политическо преразпределение”.

На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето ѝ между Москва и Берлин.

Протоколът предвижда включването на Латвия, Естония, Финландия, източната част на „зони, принадлежащи на полската държава” и Бесарабия в съветската сфера на интереси, а Литва, Полша и на запад – в сферата на интересите на Германия.