|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Чествания
Големият български хуманист Дими Паница напусна този свят ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Петък, 29 Юли 2011 10:58

След продължително боледуване на 28 юли 2011 г. в Париж на 80-годишна възраст почина големият български емигрант, хуманист и благодетел Димитрий-Иван Евстатиев Паница, научи  сайтът Държавна сигурност.com.

През последните 21 години Дими, както го наричат приятелите му, беше неуморим инициатор на десетки обществени инициативи и един от българските емигранти, който допринесе за развитието на България в прехода към демокрация.

Дими Паница е роден на 2 ноември 1930 г. в София. Напуска България през 1948 г. Зрелите си години прекарва  между Западна Европа и Съединените Щати. След кратък период на работа като банков чиновник в Париж, той се премества в САЩ, където през 1952 г. започва работа в редакцията на списание „Рийдърс Дайджест”.

През годините ръководи изданията за Европа, Средния Изток и Африка, за да достигне до поста заместник-главен редактор. Под неговото ръководство списанието разширява обхвата на своите публикации на чужди езици, като се поставя начало на руско, унгарско, чешко и полско издание.

След политическите промени в България Дими Паница и неговата съпруга Ивон учредяват Фондация „Свободна и демократична България” (1991).

Основната цел й цел е да подпомага демократизацията на българското общество чрез развитие и насърчаване на плурализма, свободния печат, пазарното стопанство, обществената толерантност, открития диалог, образованата младеж. Главните програми на Фондацията са: „Социален комплекс „Св. София”, който е първата програма в България в помощ на бездомни деца и младежи, програма „Гражданско общество”, включваща учредяването на Джуниър Ачийвмънт, България, програми за журналистически обмен на Балканите, програма „Студентски дискусионни клубове”.

Фондацията му основа първите  журналистически награди „Паница”, които имаха 10 издания, а след това учреди награда „Гражданска доблест”.

 

През 2007 г. фондацията му инициира гражданския апел за връщане на българските архиви, изнесени след 9 септември 1944 г. в Москва. .
продължава>
 
Четвърт век от аварията в съветската АЕЦ „Чернобил” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Държавна сигурност.com   
Вторник, 26 Април 2011 12:35

Днес се навършват 25 години от аварията в АЕЦ „Чернобил”. Тя е и най-сериозната технологична катастрофа в атомна електроцентрала през миналия век.

На 26 април 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на атомната централа, като в радиационно заразяване са обхваща 19 руски региона или почти 60 000 кв. км, с население 2,6 млн. души.

Най-засегнати са териториите на Украйна и Беларус. Липсват точни сведения за жертвите на радиацията, но се смята, че са стотици хиляди. Ефектите от нея продължават и до днес.

Руският президент вчера Дмитрий Медведев награди 16 души, участвали в ликвидирането на последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ.

„Основният урок от аварията в Чернобилската АЕЦ е, че е недопустимо да се скрива истината за подобни инциденти, заяви Медведев като подчерта, че „всеки опит да се скрие истината, се превръща в трагедия." .

продължава>
 
Репресираните почетоха жертвите на атентата в „Света Неделя” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Държавна сигурност.com   
Събота, 16 Април 2011 16:08

Съюзът на репресираните почете жертвите на най-кървавия атентат през миналия век – взривяването на църквата „Света Неделя” от функционери на комунистическата партия. В храма днес беше отслужена заупокойна панихида в памет на над 200 души от политическия, военен и обществен елит, загинали при атентата преди 86 години (ранените са над 500).

„До събитията 11 септември това беше най-големият атентат, който е извършван изобщо в цивилизования свят", коментира пред БНР доц. Драго Михалев, заместник-председател на съюза на репресираните.

По думите му датата трябва да се отбелязва и помни, за да не се повторят никога подобни събития, които разделят българското общество. .

продължава>
 
Тодор Живков: За лагера в Ловеч ползвахме съветския опит ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Неделя, 27 Март 2011 20:37

В памет на жертвите на последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена сайтът Държавна сигурност.com ви предлага откъс от документалната книга на Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

Той разкрива как е взето решение за закриването им през пролетта на 1962 г. и обясненията на Тодор Живков за лагерите, дадено пред военната прокуратура след ареста му в началото на 1990 г.

 

Създаването на лагера край Ловеч

През август 1959 г. при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов, заявява, че в България няма вече лагери. Изявлението му не се покрива с истината, тъй като по това време лагерът в Белене е функционирал с пълна сила. За да предотврати негативни външнополитически последствия Политбюро на ЦК на БКП решава незабавно да бъдат освободени по-голямата част от въдворените в Белене.

С решение от 27 август 1959 г. Политбюро приема да се освободят всички 276 политически лагеристи и 981 души, въдворени за криминални прояви. В Белене остават 166 лица, определени като непоправими рецидивисти. На същото заседание от 27 август вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад посочва какво трябва да стане с тези останали 166 рецидивисти.

Той излага пред Политбюро решението, "че за по-правилното и по-ефективно водене на борбата срещу криминалните рецидивисти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни."

.
продължава>
 
В Ловеч почетоха жертвите на последния лагер на комунизма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Неделя, 27 Март 2011 12:20

Няколко стотин граждани от цялата страна, политици и представители на различни организации се включиха на 26 март в шествието-поклонение от центъра на Ловеч до трудовия лагер край града, съобщи БНР.

Инициативата е на СДС в памет на убитите в секретния лагер без съд и присъда българи. Негово Високопреосвещенство ловчанският митрополит Гавриил отслужи панихида на каменната кариера, а от името на Съюза на репресираните беше открита паметна плоча.

Владимир Кисьов от софийската организация на СДС подчерта, че никой досега не намери сили да се извини на близките на загиналите и на целия български народ за петното върху нацията ни със съществуването на лагерите по време на комунистическия режим.

Говорителят на синята партия Ваньо Шарков заяви: „Отдаваме почит към паметта на хората, които са отказали да променят начина си на мислене, отказали са да се подчинят на един тоталитарен начин на управление, хора, които са дали живота си затова в България да има един демократичен, а не деспотичен режим”.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 41 42 43 44 45 46 47 48 Следваща > Край >>

Страница 47 от 48
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов