Наследници на горяните от Сливенско почетоха днес 70-годишнината от съдебния процес срещу борците срещу тоталитарния комунистически режим, воден срещу заловени членове на най-големия горянски отряд – Втора горянска сливенска чета след разбиването ѝ с военни части в Сливенския Балкан, съобщи сайта Faktor.bg.

На 12 декември 1951 г. комунистите екзекутират командира на отряда Георги Маринов Стоянов – Търпанов, популярен и под името Бенковски. Другите четници са: Иван Спасов Христов, Паскал Петров, Димо Банчев, Борис Рачев, Митьо Ганев Митев, Митьо Славов, Жельо Господинов, Петко Минков, Кольо Вълев и Диньо Иванов.

На днешния ден, 18 ноември, преди 32 години се провежда първият свободен митинг, 8 дни след принудителното оттегляне на 78-годишния наместник на Кремъл в НРБ Тодор Живков от властта, поискано от съветските му господари.

Гражданската инициатива събира над 100 000 души на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски” – нещо невиждано до края на тоталитарната система и се смята за един от най-многолюдните митинги в България след краха на комунистическия режим.

Първата свободна масова публична проява

Митингът на 18 ноември е първата свободна публична проява на активистите на различни организации, определяни от режима като „неформални”, призоваващи от 1988 г. за повече гласност и преустройство в НРБ.

Преди 77 години, на 18 ноември 1944 г., комунистическият режим умъртвява българският художник, карикатурист, фейлетонист, издател и ярка обществена фигура Райко Алексиев.

Алексиев става жертва на безмилостното прочистване на България от свободомислещи интелектуалци, предприето от БКП веднага след 9 септември 1944 г.

Творецът е пребит до смърт на софийска улица заради негова карикатура на Сталин с брадва, от която капе кръв. Арестуван е на 10 септември 1944 г. в писателското кафене на бул. „Цар Освободител” и след изтезания е убит на 18 ноември 1944 г.

Разностранно талантливият Райко Алексиев е роден в Пазарджик на 3 март 1893 г. Учи литература в Софийския университет, посещава извънредните курсове в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия.

На 11 ноември 1952 г., тоталитарният комунистически режим убива духовния водач на католиците в България – епископ Евгений Босилков.

На тази дата преди 69 години чрез разстрел е изпълнена смъртната присъда срещу него в Централния софийски затвор, а тленните му останки и до днес са в неизвестност – отвратителна практика на върхушката на БКП, прилагана срещу нейните жертви, от които най-много се е страхувала, че паметта за тях ще влияе дълго време върху обществото.

Заедно с монсеньор Босилков тогава са убити и още трима католически свещеници – успенците отец Камен Вичев, отец Павел Джиджов и отец Йосафат Шишков – също осъдени на смърт по скалъпен политически процес.