Броени дни преди разпускането на 41-ото Народно събрание депутатите приеха декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста. Тя беше гласувана единодушно със 135 гласа „за” и без разисквания.

В документа се казва:

„Като народни представители от 41-ото Народно събрание решително осъждаме всички прояви на ксенофобия, антисемитизъм, религиозна и етническа нетърпимост и се присъединяваме към световната съпротива срещу тях.

Българското общество, и най-вече младото поколение, са в правото си да се гордеят със спасяването на българските евреи. То е послание към съвременното общество за търпимост и доброжелателство и човеколюбие между хората с различен етнос, религия и култура.

Спазването на човешките права и тяхното гарантиране е задължително условие за мир и напредък и не подлежи на политически компромис.

Днес ние дълбоко скърбим за всички жертви на Холокоста, за всеки един от депортираните евреи в окупираните от Хитлер територии и изразяваме дълбоката си почит към тяхната памет. Призоваваме трагичната им съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата.

На 6 март 2013 г. в Европейския парламент президентите на България и на Израел Росен Плевнелиев и Шимон Перес откриха документалната изложба „Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи”, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи. Експозицията, подготвена от Държавна агенция "Архиви", МВнР и българските евродепутати от ГЕРБ/ЕНП, разказва как 48 000 евреи успяват да бъдат спасени от Холокоста.

Андрей Ковачев, председател на групата български евродепутати в ЕНП и заместник-председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент, който присъства на събитието, разказва за него в интервю за радио „Фокус”. Сайтът desebg.com препечатва разговора от информационна агенция „Фокус”. Заглавието е на desebg.com.

Нацията ни получи високо признание за героизма преди 70 години при спасяването на българските евреи от президент на Израел Шимон Перес. Това той направи при откриването на документалната изложба „Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи”, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи в сряда, 6 март 2013 г. в Европейския парламент.

„Искам да благодаря на вашия народ, на свещениците, на дейците, на обикновените хора на улицата, които поеха риска. Това е рядък пример в историята и ценен принос към държавата Израел. Днес сме се събрали не само, за да разказваме историята, а за да кажем на децата си, че без значение колко тежка е ситуацията, колко са били зли хората или колко ужасен е бил Холокоста, ние не сме изгубили вяра”, заяви президентът Шимон Перес.

На 5 март 1953 г. на 74-годишна възраст в Москва издъхва съветският ръководител Йосиф Висарионович, известен в света като Сталин. Днес се навършват 60 години от смъртта му.

По времето на култа към личността му той е наричан „бащата на народите”, а години по-късно някои изследователи ще го определят като един от най-масовите убийци през XX век. В тази зловеща „класация” той държи второ място с 40 млн. загинали или изтребени в резултат на близо 30-годишното му управлението (1924-1953) след китайския ръководител Мао Дзъдун с 50 млн. души и изпреварвайки Хитлер с 20 млн. души.

България има злощастната съдба да попадне под съветско влияние именно в апогея на властта на Сталин малко преди края на Втората световна война. Това е времето, в което той е представян като победителят на нацистка Германия, но престъпленията му срещу собствения руски народ и други нации стават известни по-късно.