На 6 януари 2013 г. се навършиха 13 години от смъртта на един от най-автентичните антикомунисти – основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека Илия Минев (1917-2000). В електронната библиотека на desebg.com представи книгата на д-р Иван Гаджев за този забравен борец за човешки права – „Непримиримият Илия Минев”.

Публикацията предизвика голям интерес и това ме провокира да потърся връзка с Иван Гаджев, който живее от края на 60-те години в САЩ. Освен интервюто, което той даде, д-р Гаджев изпрати и специален текст, посветен на големия българин Илия Минев, който публикувам по-долу. Очаквайте интервюто с Иван Гаджев утре.

Христо Христов

 
Илия Минев ни даде неповторимия пример на мъченически и самоотвержено пожертвани здраве, щастие, живот. До средата на 1987 г. нямах представа за неговата личност. Името му започнах да срещам оттогава в бюлетина на радио „Свободна Европа”, който приятели със сходни на моите интереси и убеждения имаха грижата редовно да получавам. Този служебен обзор представляваше непрекъснат извор на новини от българския и западния печат, на коментари по политически, религиозни и други теми. Веднъж реших да се обадя по телефона на смелия, несломим борец за правата на човека в България и да му изразя своята морална подкрепа и възхищение.

Днес се навършват 23 години от падането на Берлинската стена, ознаменувало началото на разпада на Източния блок.

Сайтът desebg.com припомня историята на Берлинската стена и ви предлага един клип, озвучен с хита на Scorpions „Wind of Change“, който ще ви върне в периода 1961 г. -1989 г. на нейната история.

Строителството на Стената започва на 13 август 1961 г. в в условия на изострени отношенията между СССР и САЩ. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

Тогавашният комунистически лидер на ГДР възхвалява стената с думите: „Тук, на Бранденбургската врата, работническата класа на ГДР, заедно с нашите съюзници, положи основите на мира.”

Сайтът desebg.com публикува статия на Красен Станчев, с която се припомня едно ключово събитие, случило се точно преди 23 г. – на 3 ноември 1989  г. Става дума за шествието на  „Екогласност“ в столицата,  в което участват над 4000 души.

Това е първата неофициална демонстрация, разрешена по време на комунистическо управлението. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа срещу проектите ВК „Рила“ и ХК „Места“.

На 3-ти ноември 1989 г. се състоя относително масова и добре отразена демонстрация на българската опозиция от края на комунизма.  Ние я нарекохме „шествие”, за да не попадне под забрана на столичните власти.

За разлика от другите предшестващи демонстрации (на русенските майки, на Дружеството за защита на правата на човека, на Подкрепа и пр.) особеното бе именно, че тя бе добре посетена и стана известна на българската и международната общественост.  Най-необикновеното преживяване бе трикратното скандиране „Демокрация”, което отне около 15 секунди и бе последвано от звъна на камбаните на катедралата.

На 3 октомври навършват 22 години от обединението на Германия, едно от най-важните събития на ХХ век. Свикнали сме да определяме миналия век като един от най-трагичните в европейската история, като време, в което във всекидневната ни реч навлязоха нови думи като „тоталитарна диктатура”, „световна война”, „студена война”, „етническо прочистване” и др.

Думи, зад които се крият милиони човешки съдби, преживели травмата от войната, диктатурата, политическото или етническото преследване. Но въпреки това,  Обединението на Германия и последвалото обединение на Европа ни дават основание да определим ХХ век и като век на надеждата – надеждата за помирение и възвръщане на мира на нашия континент.

Обединението на Германия и Европа през погледа на човек отсам Стената

Темата за Обединението на Германия и на Европа може да бъде разгледано в  различни аспекти. Единият аспект е историческият – той предполага безпристрастност и дистанцираност от събитията, представяне на различни гледни точки. Вторият подход е политическият – той търси  последиците от историческото събитие, преценка на позитивите и негативите, до които е довело това събитие. Третият аспект е личният, при който  на преден план стоят пристрастност  и лично отношение.