С едновременни църковни служби в един и същи час и ден в Париж и София беше почетена паметта на най-големия български благотворител Дими Паница, който почина след боледуване на 28 юли 2011 г. във френската столица на 80-годишна възраст.

Църквата „Св. София” в българската столица събра неговите най-верни приятели, близки и последователи. Сред тях бяха президентите Желю Желев и Петър Стоянов, бившият министър-председател Филип Димитров, министърът на външните работи Николай Младенов, лауреати на наградите „Паница” за гражданска доблест, общественици, университетски преподаватели, журналисти.

Приживе Дими Паница е пожелал да бъде погребан в България и се очаква през октомври, когато ще се чества 20-годишнината от създаването на Американския университет в България, чийто учредител беше известният български емигрант, неговата съпруга Ивон Фуркад да пристигне в страната с урната с праха му и тя да бъде положена в семейната гробница.

Минутите изтичат, стават часове. Часовете се превръщат в дни, дните в нощи, а аз все още не мога да откъсна мисли от загубата на скъпия Дими Паница. Знам, че той има много приятели и че всеки от тях би могъл да разкаже много за него. Тези редове обаче са продиктувани най-вече от желанието да споделя няколко важни неща за ЧОВЕКА Дими Паница.

Важни, защото в материалния свят, в който живеем и по българските ширини, където в повечето случаи представата за човешките ценности и добродетели е преобърната, животът и делото на Дими Паница могат да бъдат пътеводител. Могат да са пример, подкрепа и вдъхновение за много хора – от младите, сблъскали се с началните трудности и преживели първите разочарования, до по-възрастните, загубили пътя и надеждата.

*Сайтът Държавна сигурност.com публикува последното интервю на починалия в Париж на 28 юли 2011 г. Дими Паница. То е взето от журналиста Христо Христов в началото на 2005 г. и е публикувано във в. „Дневник” на 5 януари 2005 г. под заглавието "„България е объркана и има нужда от компас”.

След продължително боледуване на 28 юли 2011 г. в Париж на 80-годишна възраст почина големият български емигрант, хуманист и благодетел Димитрий-Иван Евстатиев Паница, научи  сайтът Държавна сигурност.com.

През последните 21 години Дими, както го наричат приятелите му, беше неуморим инициатор на десетки обществени инициативи и един от българските емигранти, който допринесе за развитието на България в прехода към демокрация.

Дими Паница е роден на 2 ноември 1930 г. в София. Напуска България през 1948 г. Зрелите си години прекарва  между Западна Европа и Съединените Щати. След кратък период на работа като банков чиновник в Париж, той се премества в САЩ, където през 1952 г. започва работа в редакцията на списание „Рийдърс Дайджест”.

През годините ръководи изданията за Европа, Средния Изток и Африка, за да достигне до поста заместник-главен редактор. Под неговото ръководство списанието разширява обхвата на своите публикации на чужди езици, като се поставя начало на руско, унгарско, чешко и полско издание.

След политическите промени в България Дими Паница и неговата съпруга Ивон учредяват Фондация „Свободна и демократична България” (1991).

Основната цел й цел е да подпомага демократизацията на българското общество чрез развитие и насърчаване на плурализма, свободния печат, пазарното стопанство, обществената толерантност, открития диалог, образованата младеж. Главните програми на Фондацията са: „Социален комплекс „Св. София”, който е първата програма в България в помощ на бездомни деца и младежи, програма „Гражданско общество”, включваща учредяването на Джуниър Ачийвмънт, България, програми за журналистически обмен на Балканите, програма „Студентски дискусионни клубове”.

Фондацията му основа първите  журналистически награди „Паница”, които имаха 10 издания, а след това учреди награда „Гражданска доблест”.