„Да се обвинява Русия за това, че тя е донесла, както те [българското МВнР] говорят „окупационен режим”, е неморално”.

Това заяви първият заместник-председател на комисията по външните работи към Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) Владимир Джабаров в интервю за руската англоезична телевизия RT, в което коментира позицията на българското Министерство на външните работи от вторник по повод предстоящото откриване на подготвена от посолството на Руската федерация у нас изложба за 75-годишнината от „Освобождението на Източна Европа от Съветския съюз”, която ще бъде показана в София на връх 9 септември тази година.

Джабаров беше един от многото представители на Русия, които очевидно са жегнати от позицията на българското МВнР.

Българското Министерство на външните работи (МВнР) реагира с остра декларация на поредната провокация от страна на Русия спрямо българската история с намерението да открие в София специална изложба на 9 септември 1944 г., чрез която да представи съветската окупация на България като „освобождение”.

Както desebg.com съобщи посолството на Руската федерация се подготвя да открие изложбата на връх 9-ти септември – 75 години след деня, в който в условията на съветската окупация забранената комунистическата партия идва на власт след преврат.

В събитието е ангажирана проф. Евгения Калинова, историк от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, автор на периода 1944-1989 г. в новия учебник по история за 10 клас на изд. „Булвест 2000”, който беше спрян от министъра на образованието Красимир Вълчев заедно с други учебници заради липсващи или тенденциозно представени факти за комунистическия режим, докато не бяха нанесени съответните корекции.

Подписването на Пакта Молотов-Рибентроп на 23 август 1939 г. има резултат на избухване на бомба в Коминтерна.

С договора между нацистка Германия и СССР е сложен край на огромните усилия на комунистическия интернационал за мобилизация на силите в широки съюзи, фронтове и коалиции и използването на всички организационни, идеологически и психологически средства в стремежа да определи Хитлерова Германия и фашизма като основен враг.

За съюза между Сталин и Хитлер в периода 1939-1941 г. наследниците на комунизма, включително и в България, и до днес гузно мълчат и всячески избягват да коментират, тъй като този позорен акт е изключително неудобен за тезата им за борбата срещу нацизма.

Мълчанието, което настава след Пакта Молотов-Рибентроп от страна на комунистическите партии в Европа, включително и от нелегалната БКП, намира обяснение в архивите на Коминтерна, зорко пазени днес в Русия.

През 1939 г. ръководител на Коминтерна е избягалият от България след неуспешния метеж срещу властта през 1923 г. Георги Димитров.

Днес, 23 август, Европейският съюз отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век – националсоциалистическия,  фашисткия и комунистическия режими.

Тайното съглашение между Сталин и Хитлер

На този ден преди 80 години – през 1939 г. в Москва нацистка Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.

Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  С него на практика Хитлер и Сталин подготвят началото на Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето ѝ между двата съюзника.

За първи път датата 23 август е предложена да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация.