Днес, 1 март 2019 г., се навършват 90 години от рождението на гениалния български писател Георги Марков, убит от Държавна сигурност с помощта на КГБ през 1978 г. в Лондон.

Творецът заплаща с живота си немислимото за времето на комунистическия режим решение открито да говори и критикува тоталитарното управление на генералния секретар на БКП Тодор Живков.

Комунистическата власт обаче не можа да убие таланта на Георги Марков. Той създава най-пълната панорама на живота при комунизма – „Задочни репортажи за България”, издадена след краха на тоталитарното управление на БКП в един от най-големите тиражи за мащабите на България. Сайтът desebg.com припомня най-важните моменти от биографията на талантливия писател.

Георги Марков e роден на 1 март 1929 г. в квартал Княжево до София в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе. Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование в Софийската политехника.

Сайтът desebg.com публикува фотогалерия от честването на Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари пред Мемориала на жертвите на тоталитарната комунистическа система край НДК.

На тазгодишното отбелязване присъстваха репресирани от тоталитарното управление на БКП, както и наследници или родственици на жертви на комунистическата диктатура, общественици и немалко политици.

Сред тях бяха председателят на 44-то Народното събрание Цвета Караянчева, Петър Стоянов, държавне глава в периода1997-2002 г., евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев, зам.-председателят на Парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев, депутатът и бивш председател на Народното събрание Димитър Главчев (ГЕРБ), председателят на Съюза на репресираните от комунистическия терор Драго Михалев и др.

За втора поредна година председателят на 44-то Народно събрание Цвета Караянчева участва в церемонията по отбелязването на 1 февруари – Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим пред Мемориала на жертвите на тоталитарната комунистическа система край НДК.

Тя бе и най-високопоставеният държавен представител, който уважи поклонението в памет на жертвите на периода 1944-1989 г. Кратката ѝ, но емоционална и изпълнена със сърце реч направи впечатление на стеклото се на събитието мнозинство.

Без да споменава имена в словото си Караянчева припомни скандалите, предизвикани от нагли публични прояви на различни представители на БСП през последните години като Крум Зарков, Валери Жаблянов и др., свързани с комунистическите престъпления. Сайтът desebg.com публикува речта на г-жа Караянчева:

Днес, 1 февруари, в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Традиционно той ще бъде отбелязан с панихиди на различни паметни места в страната, а в София с поклонение пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК.

На 1 февруари 1945 г. са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на ОФ, по нареждане на Георги Димитров от Москва. С присъдите през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.