На днешния ден, 9 ноември, точно преди три десетилетия, рухва Берлинската стена, превърнала се в едно от най-уродливите творения на тоталитарната комунистическа диктатура в съветския блок и разделението на Европа. С това е поставено началото на края на комунистическата система в Централна и Източна Европа. Сайтът desebg.com припомня историята на това велико събитие, довело и до рухването на тоталитарното управление на БКП в България.

Валтер Улбрихт подписва изграждането след разговор с Хрушчов

Изграждането на стената започва на 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

Сайтът desebg.com припомня едно от клюбовите събития в края на тоталитарния режим, случило се на днешния ден преди 30 години – на 3 ноември 1989  г. Тогава се провежда шествието на  „Екогласност“ в столицата,  в което участват над 4000 души.Това е първата неофициална демонстрация, разрешена по време на комунистическо управлението. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа срещу проектите ВК „Рила“ и ХК „Места“. Desebg.com отбелязва този ден, публикувайки спомена за преживяното преди три десетилетия от Лъчезар Тошев, впоследствие политик от СДС и член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (1992-2005). Текстът е публикуван най-напред в неговия блог toshev.blogspot.com.

Споменът ми за това събитие беше, че по ул. "Московска" бяха докарани огромен брой униформени милиционери, строени в карета - като в батална сцена от филм за войните на Наполеон.
Не бях виждал такова нещо.

Това беше несъразмерно, в сравнение с относително малката група на "Екогласниците".

Днес, 11 септември 2019 г., преди 41 години в болница в Лондон издъхва българският писател и критик на комунистическия режим в България Георги Марков, който четири дни по-рано е отровен от агент на Държавна сигурност с бързо действаща отрова неоставяща следи, предоставена от съветския КГБ.

През лятото на 1978 г. радио „Свободна Европа” завършва излъчваните в продължение на три години негови „Задочни репортажи за България”, дали най-точната характеристика на комунистическата система в Народна република България.

След края на „Задочни репортажи за България” писателят започва да подготвя продължение на своите коментари под формата на есета за „Свободна Европа”.

През юни 1978 г. той разменя кореспонденция с завеждащия българската секция в мюнхенската радиостанция Методи Захариев, като му предлага новата рубрика да е озаглавена „Писма до Стефан Ц.” (писателят е имал предвид приятеля си Стефан Цанев) или „Писмо до стар приятел”. Тя обаче стартира в началото на юли 1978 г. под името „Говори Георги Марков”.

В памет на писателя сайтът desebg.com публикува последния негов репортаж, излъчен от радио „Свободна Европа” на 10 септември 1978 г. под заглавие „Празникът на свободата и празникът на милицията”. Есето е включено в сборника му „Нови задочни репортажи. Когато часовниците са спрели”, издаден у нас през 1991 г. По ирония последното му есе е посветено на Държавна сигурност – същата, която изпълнява желанието на Тодор Живков Георги Марков да бъде ликвидиран.

На днешната дата преди 75 години в условията на започнала съветска окупация на България обявената извън закона заради тероризъм Българска работническа партия (комунисти) влиза във властта с преврат на опозиционното правителство на земеделеца Константин Муравиев, за да превърне през следващите 45 години страната в сателит на Съветския съюз и да установи тоталитарен комунистически режим по съветски образец.

В резултат на Деветосептемврийския преврат в страната започва невиждан терор, в резултат на който са избити без съд и присъда или са безследно изчезнали между 18 000 и 30 000 българи.