Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов е умерен в медийните си изяви и рядко говори за огромните трудности, с които независимият държавен орган се е сблъскал от 2007 г. в процеса на осветяването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Пред гостите в Българския културен институт в Берлин, където миналата седмица Комисията по досиетата представи част от своята богата дейност, Евтим Костадинов разкри в своето изказване малко известни моменти от тези трудности.

Сайтът desebg.com бе единствената медия, отразила събитието, и публикува в отделен текст с незначителни съкращения словото на председателя на Комисията по досиетата:

Нямахме нито място за работа, нито бюджет

Стартирахме с едно решение на 40-то Народно събрание. Влязох в парламента като народен представител, а след избора на новата Комисия по досиетата излязох като неин председател и се чудих откъде да започна. Нямахме нито място за работа, нито бюджет. Само едно решение на парламента.

И през изминалата 2022 г. Комисията по досиетата продължава да попълва с новопостъпили архивни материали Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от нея през 2011 г. в гр. Банкя.

Това разкриват двата отчети доклада на независимия държавен орган, внесени в Народното събрание.

Както е известно Комисията по досиетата се отчита два пъти в годината с доклади за своята дейност пред парламента, който я сформира през 2007 г.

Отчетите показват, че през 2022 г. Комисията е успяла да изиска непредадени до момента архивни документи на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от МВР, Държавна агенция „Национална сигурност, служба „Военно разузнаване“ към Министерството на отбраната и Държавна агенция „Архиви“.

За периода 1 декември 2021 г. до 30 юни 2022 г. са приети 3 052 архивни дела (документи на хартиен носител), и 130 филмирани материали с източник, както следва:

• МВР – 2 533 броя архивни дела, в това число 80 броя архивни дела от ДАТО и 130 филмирани материали;
• Държавна агенция „Национална сигурност” – 53 броя архивни дела;
• МО – Служба „Военно разузнаване” – 410 броя архивни дела;
• ДА „Архиви” – 56 дела.

За първото полугодие на 2022 г. Комисията е предоставила архивни документи и информация за тях, както следва:

• за запознаване с документи на граждани и изследователи са предоставени – 4 170 дела;
• обратно са приети за постоянно съхранение – 1 751 дела;
• подготвени са отговори на 356 запитвания за 492 лица;
• направени са справки по 2 462 дела.

За този период е извършена е паспортизация на 27 515 дела.

В библиотеката на desebg.com представям том 2 от двутомния документален сборник „Държавна сигурност и терористичните актове в България 1944-1991“.

Фототипното издание е част от изследователската програма на Комисията по досиетата за популяризиране на документите на тоталитарните комунистически служби и е част от нейната документална поредица „Из архивите на ДС“.

Тя постави началото през 2009 г. и вече надхвърля 55 сборници, някои от които са двутомни.

Сборникът е включен в изследователския план за 2020 г., но заради пандемията от коронавирус премиерата се забави две години

Както и при представянето на том 1 и тук ще направя уговорката, че архивните документи за т. нар. терористични актове се отнасят до действия или намерения, които самият режим на БКП определя като терористични.

В това число той не включва своята собствена терористична политика и целия терористичен арсенал, прилаган срещу българското общество още много преди 9 септември 1944 г.

Във втория том на сборника са включени документи от 1985 г. до 1991 г.

Те характеризират действията, предприети от МВР-ДС срещу прояви, определени като терористични.

Стари и нови зависимости лъснаха в българския парламент днес при гласуването на поправка в закона за досиетата, с която бе потвърдено правото на Комисията по досиетата публично да разкрива с второ или последващи решения ръководните постове, които сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА са заемали, заемат или за които кандидатстват.

Поправката бе приета на второ четене след остър политически дебат, продължил час и половина и прекъснат от физически сблъсък между лидера на пропутинската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов и депутата Искрен Митев от „Продължаваме промяната“.