В библиотеката на desebg.com представям един от новите сборници, издадени от Комисията по досиетата, чиято премиера се състоя през месец май 2022 г. в Софийската градска художествена галерия.

Става въпрос за сборникът „Държавна сигурност – активни и остри мероприятия 1944-1991“ от документалната поредица „Из архивите на ДС“, който излиза под №55 и е част от изследователската програма на Комисията по досиетата за 2020 г.

Представянето му пред публика закъсня с две години заради пандемията от ковид-19.

Хартиеното издание включва 54 документи, а разширеният му електронен вариант 146 документа, които са обособени по тематично-хронологичен принцип.

Ако този сборник бе издаден преди 20 години би се превърнал в сензация, защото открехва вратата към това, което и преди и след рухването на тоталитарния комунистически режим репресивният апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност винаги е отричал, а именно, че се занимава с политически убийства, отвличания и саботажи.

Преди 20 години обаче архивите на ДС бяха строго охранявани и недостъпни за българското общество, нищо че беше изминало повече от десетилетие от краха на комунистическата система.

Стари и нови зависимости лъснаха в българския парламент днес при гласуването на поправка в закона за досиетата, с която бе потвърдено правото на Комисията по досиетата публично да разкрива с второ или последващи решения ръководните постове, които сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА са заемали, заемат или за които кандидатстват.

Поправката бе приета на второ четене след остър политически дебат, продължил час и половина и прекъснат от физически сблъсък между лидера на пропутинската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов и депутата Искрен Митев от „Продължаваме промяната“.

На 5 април 2007 г. 40-то Народно събрание избира Комисия по досиетата – държавна институция, на която демократичното общество възлага надеждата да освети сътрудниците на комунистически служби и техните зависимости след краха на тоталитарната система през 1989 г. оплела в тайните си мрежи и паралелна власт хиляди агенти на режима на БКП.

Петнадесет години по-късно и законът за досиетата и Комисията, която го прилага все още работят – един невероятен факт за ширините на поскомунистическа България, която по различни причини не успя да извърши успешно пътя на декомунизацията независимо, че стана член на НАТО и Европейския съюз.

Общо 1 517 198 архивни дела – документи на хартиен носител – на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от времето на комунистическия режим се съхраняват в Централизирания архив, изграден от Комисията по досиетата в Банкя, който функционира от 2011 г.

Това става ясно от отчетните доклади на независимия държавен орган, натоварен с изпълнението на държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и съхранението на техните архиви.

Комисията по досиетата се отчита два пъти в година пред парламента (юли и декември месец), а докладите за дейността ѝ са публикувани на нейния сайт (виж – ТУК).

Въпросните 1 517 198 архивни дела представляват около 14 492 линейни метра. Към тях трябва да се прибавят и 2 595 435 броя карти и картони, които също се съхраняват в „централизирания архив в гр. Банкя.

Със закона за досиетата от 2006 г. всички държавни институции, които към онзи момент съхраняваха документи на ДС или разузнавателните служби на БНА, бяха задължени да ги предадат на сформираната от парламента през април 2007 г. Комисията по досиетата.

Предаването на архивите на тоталитарните комунистически служби се оказа дълъг и сложен процес, който в голямата си част приключи преди няколко години.

От отчетните доклади на Комисията по досиетата става ясно, че все пак и през 2021 г. е продължила да изисква и е получила определен брой архивни материали.