В библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и анархистите в България 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. То излиза под №47 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен на 27 октомври 2021 г. пред представители на академичните среди в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград, като премиерата се излъчваше онлайн за граждани и студенти от страната и чужбина.

Представянето на фототипното издание идва с двегодишно закъснение заради ограниченията, въведени след избухване на пандемията от ковид-19, която попречи на Комисията по досиетата да провежда нормално своята публична дейност по популяризиране на документите на бившата Държавна сигурност.

В хартиеното издание на сборника са включени 115 архивни документи, а в разширения електронен вариант (DVD) – 232, като подборът е направен от над 100 архивни единици.

Както заяви по време на премиерата членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева „малко се знае за движението на анархистите в България“. Те се преследвани и преди 9 септември 1944 г., но архивните документи на Държавна сигурност разкриват какво се е случило с анархистите след Деветосептемврийския преврат, с който във властта влизат комунистите.

Още през 1945 г. структурата на отделение „А“ на ДС (вътрешното политическо разузнаване) съществува подразделение (група), която е натоварена с преследването на анархистите в страната.

Архивите разкриват, че масовите арести и въдворявания в лагери започват през 1945 г., но най-силният удар анархистите получават през декември 1948 г., броени дни преди Петият конгрес на Българската работническа партия (комунисти), на която тя сменя името си на БКП и приема старинския модел на развитие на тоталитарната държавна.

При проверките, извършени през изтичащата 2020 година, Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов е установила над 700 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, заемали или заемащи ръководни длъжности от 10 ноември 1989 г. до днес. Над 30 000 души са проверени по силата на закона през тази година.

Това показват двата отчетни доклада на независимия държавен орган, натоварен с разкриването на зависимостите от репресивния апарат на БКП, които той е внесъл в Народното събрание.

Комисията по досиетата, избрана през април 2007 г. по силата на закона за досиетата от 2006 г., се отчита два пъти в годината пред Народното събрание (месец юли и декември).

Сайтът desebg.com представя на своите читатели обобщени данни от двата доклада, публикувани на страницата на Комисията.

През изминалата година Комисията е установила общо 704 сътрудници на тоталитарните служби, от които е направила публично достояние данните за 546 сътрудници.

Студенти, ученици и граждани от столицата и страната се запознаха с архива на тоталитарните комунистически служби в гр. Банкя, изграден от Комисията по досиетата в Деня на отворените врати днес, обявен от независимия държавен орган.

Около 200 души преминаха между 9 ч. и 16 ч. през Централизирания архив в покрайнините на Банкя и се запознаха с функционирането му.

Най-нетърпеливи се оказаха ученици от 78 Средно училище „Христо Смирненски” в гр. Банкя, водени от своя класен ръководител.

Комисията бе организирала специален тур, който започна с демонстрация на един от 22-те сектори, в които се съхраняват документи на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия.

Ясни са сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред кметските наместници в област Ямбол, след като днес Комисията по досиетата оповести проверката там.

Тя е обхванала общо 138 души, които след 10 ноември 1989 г. до днес са заемали или заемат длъжностите кметски наместници или главни архитекти на общини.

От тях Комисията е установила принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА на 7 лица (решение №2-2046 от 21 март 2021 г.).

Обявени са данните за 4-ма от тях, а останалите 3-ма са починали и по закона за досиетата в този случай информацията за тях не е публична.