|
 Как Държавна сигурност е опазвала държавните тайни по времето на тоталитарното управление на БКП и какъв съветски опит е ползвала за това разкрива документалния сборник „Държавна сигурност и опазването на държавната тайна 1944-1991” на Комисията по досиетата.
Фототипното издание излиза под №49 от поредицата „Из архивите на ДС”, която Комисията издава от 2009 г. насам и е част от изследователската ѝ програма за 2018 г.
Неотдавна сборникът беше представен пред академичния състав и студенти на Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив.
Още с първия закон за държавната тайна (1948), приет в годините (1948) след Деветосептемврийския преврат, режимът на тоталитарната комунистическа диктатура вкарва различни санкции за умишлено или непредпазливо разгласяване на държавна тайна, широко застъпени в същата законодателна материя в СССР.
В Наказателния закон от 1951 г. следва строга и подробна регламентация на държавната тайна, престъпленията срещу нея и наказанията, предвидени за нарушаването ѝ.
Това съвпада с един от най-мрачните прояви на комунистическия режим, когато начело на компартията е Вълко Червенков и управлението е завладяно от шпиономания, както копиране на култа към личността по подобие на съветския режим към Сталин.
Документалният сборник проследява зависимостта на кръга от сведения, определени като „държавна тайна”, от партийните структури.
В началото на 70-те години проблемът с опазването на секретите на комунистическия режим засяга Министерството на външните работи, където се обмислят процедури по съхранението, опазването и предаване на дипломатическите материали и поща.
|
