Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и земеделците (1944-1991)“, чиято премиерата се състоя в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ преди броени дни.

Фототипно издание излиза под №51 от документалната поредица „Из архивите на ДС“ на независимия държавен орган, натоварен с осъществяване на държавната политика за популяризиране на документите на репресивния апарат на БКП в периода 1944-1989 г.

Сборникът е част от изследователската програма на Комисията за 2018 г., а премиерата закъсня с две години поради настъпилата пандемия от ковид-19.

Хартиеното издание на сборника съдържа 99 документа, а в разширеното електронно издание (DVD) са включени 275, като подборът е направен от над 250 архивни единици.

Сборникът дава ясна представа за разправата на комунистическия режим със земеделската опозиция след 1945 г. като част от унищожаването на политическите партии за установяването на тоталитарен режим от съветски тип.

Още след 9 септември 1944 г. в отделение „А“ на Държавна сигурност (вътрешното политическо разузнаване) съществува структура, която се занимава с разработването на земеделците, независимо от факта, че един от техните лидери Никола Петков е министър без портфейл в първото правителство на ОФ с премиер Кимон Георгиев.

В сборника са включени архивни документи, които разкриват, както наблюдаването и разработването на опозиционния БЗНС, така и акцията по арестуването на неговия лидер Никола Петков, заедно с останалите депутати от партията през 1947 г. и последвалото разтуряне на политическата организация.

След разбиването на БЗНС „Никола Петков“ Държавна сигурност въвежда термина „бивша земеделска опозиция“ (БЗО).

В сборника са представени документи за преследването на БЗО след 1947 г. Съдбата ѝ е същата като на останалите политически противници на компартията – въдворяване на изявените ѝ представители в лагери или осъждането им на различни години затвор.

Документите на тоталитарните комунистически служби (бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА) вече надхвърлят 14 километра.

Това стана ясно от доклада за дейността на Комисията по досиетата в периода юли-декември 2017 г., внесен от нея в Народното събрание и публикуван на сайта на независимия държавен орган.

В отчета си Комисията посочва, че в Централизирания архив за документите на тоталитарните служби, изграден в гр. Банкя и функционираш от 2011 г. насам се съхраняват около 14 348 линейни метра архиви на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Дори и в Бирената партия на България Държавна сигурност е имала представителство със свой агент.

Това стана ясно днес, след като Комисията по досиетата огласи резултатите от проверките за принадлежност към тоталитарните комунистическите служби на лица, заемали ръководни длъжности в няколко политически партии с прекратена дейност.

Една от тези проверки е именно на Бирената партия на България (решение №2-2240 от 1 март 2023 г.).

Проверката е засегнала 14 души на ръководни постове. От тях с принадлежност е установен един човек.

Това е Зафер Исмаил Галибов, член на ръководен орган на партия (член на Координационен съвет) от 03.04.1992 г. до 19.10.1998 г.

Първоначално той е вербуван като агент от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) през 1966 г. под псевдонима „Киров“.

През 2021 г. Комисията по досиетата е осветила общо 759 сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.

Това става ясно от внесените от нея два отчетни доклада в Народното събрание, които са публикувани на сайта ѝ.

По закона за досиетата независимият държавен орган се отчита два пъти в годината (юли и декември) пред Народното събрание. Сайтът desebg.com публикува обобщени данни от отчетите за календарната година за броя на проверените лица, за установените сътрудници, за обявените агенти, както и за извършените предварителни проверки и проверки по линия на ДАНС за лица за даване на достъп до класифицирана информация.