Комисията по досиетата е разкрила през 2023 г. общо сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Това показват отчетите на независимия държавен орган, внесени в Народното събрание и качени на сайта на Комисията. Сайтът desebg.com представя обобщена информация от тях.

Създадената през април 2007 г. Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов се отчита пред парламента два пъти през календарната година (юли и декември).

През първия отчетен период (20 декември 2022 г. – 20 юли 2023 г.) Комисията е установила принадлежност към структурите на ДС и разузнавателните служби на БНА на общо 337 български граждани. Обявена е принадлежност на 193 български граждани.

В библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и анархистите в България 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. То излиза под №47 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен на 27 октомври 2021 г. пред представители на академичните среди в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград, като премиерата се излъчваше онлайн за граждани и студенти от страната и чужбина.

Представянето на фототипното издание идва с двегодишно закъснение заради ограниченията, въведени след избухване на пандемията от ковид-19, която попречи на Комисията по досиетата да провежда нормално своята публична дейност по популяризиране на документите на бившата Държавна сигурност.

В хартиеното издание на сборника са включени 115 архивни документи, а в разширения електронен вариант (DVD) – 232, като подборът е направен от над 100 архивни единици.

Както заяви по време на премиерата членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева „малко се знае за движението на анархистите в България“. Те се преследвани и преди 9 септември 1944 г., но архивните документи на Държавна сигурност разкриват какво се е случило с анархистите след Деветосептемврийския преврат, с който във властта влизат комунистите.

Още през 1945 г. структурата на отделение „А“ на ДС (вътрешното политическо разузнаване) съществува подразделение (група), която е натоварена с преследването на анархистите в страната.

Архивите разкриват, че масовите арести и въдворявания в лагери започват през 1945 г., но най-силният удар анархистите получават през декември 1948 г., броени дни преди Петият конгрес на Българската работническа партия (комунисти), на която тя сменя името си на БКП и приема старинския модел на развитие на тоталитарната държавна.

Представители на страните-членки на Европейската мрежа за съхранение на архивите на бившите тайни служби от Германия, Полша, Румъния, Словакия, Латвия, Словения, Унгария и Чехия, и Албания (като наблюдател) посетиха в понеделник (23 април 2018 г.) Централизирания архив за документите на българските тоталитарни служби от периода на комунизма, където се запозната с изградената през последните 11 години система на достъп до тези архиви и работата с тях.

Политологът и политически анализатор Цветанка Андреева излезе с призив демократичната общност да подкрепи днешното протестно бдение на граждански организации, пряко свързани с жертвите на тоталитарната диктатура, който ще се проведе тази вечер от 20,30 ч. пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим край НДК. „Ако позволим да загубим Комисията по досиетата има голям риск да унищожим процеса по изсветляване на онези мракобесни времена, свързани с влиянието на Държавна сигурност върху обществото“, заяви тя в призива ѝ, разпространен първо от Faktor.bg. Сайтът desebg.com препечатва призива на Цветанка Андреева: