COMDOS -
Централизиран архив
|
Написано от Христо Христов
|
Понеделник, 28 Декември 2020 17:17 |

И през изминалата 2020 година Комисията по досиетата продължи събирането на документи на тоталитарните комунистически служби, като в изгладения от нея Централизиран архив в гр. Банкя вече се съхраняват 1 515 727 архивни дела.
Това става ясно от отчетния доклад на независимия държавен орган, внесен в Народното събрание през този месец и публикуван на страницата на Комисията.
Въпросните над 1,5 милиона архивни материали представляват около 14 460 линейни метра и 2 595 435 броя карти и картони.
По вид на документите те са систематизирани в Централизирания архив така:
документи на хартиен носител – 1 515 727 архивни дела;
филмирани документи – 15 066 броя;
документи на електронен носител (CD) – 253 броя;
филмови материали – 3778 броя ролки с учебни филми от областните дирекции на МВР – Враца, Русе и архивна база Симеоново;
видеокасети – 402 броя.
|
продължава>
|
|
COMDOS -
Комисии преди 2006 г.
|
Написано от Христо Христов
|
Четвъртък, 01 Август 2013 09:32 |

Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов разсекрети стенограмите от заседание на първата комисията по досиетата, известна като комисията „Бонев”.
Става въпрос за общо 7 стенограми от периода на лятото и есента на 1997 г., когато първата комисия по досиетата с председател Богомил Бонев, по това време министър на вътрешните работи, е заседавала.
Мотивът за разсекретяването е проявеният обществен интерес към стенограмите. Документите са декласифицирани според Закона за защита на класифицираната информация. Решението е взето в сряда, 31 юли 2013 г. и е оповестено на сайта на комисията "Костадинов".
|
продължава>
|
COMDOS -
Решения
|
Написано от Христо Христов
|
Сряда, 11 Май 2022 11:03 |

Комисията по досиетата освети сътрудници на тоталитарните комунистически служби в общите събрания на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ), Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и още три висши учебни заведения в страната.
Независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, е задължен по закона за досиетата да провери за принадлежност към тоталитарните тайни служби председателите и заместник-председателите на университетските и факултетските общи събрания.
Проверката в УНИБИТ е обхванала 22 лица. От тях с принадлежност към тоталитарните служби са трима души (решение №2-2082 от 10 май 2022 г.).
|
продължава>
|
COMDOS -
Закон за досиетата
|
Написано от Христо Христов
|
Сряда, 06 Април 2022 16:39 |

Каузата за продължаване на процеса по осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби оформи ново мнозинство в Народното събрание днес.
Това стана факт, след като депутатите на Демократична България, „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС и ДПС подкрепиха на първо четене законопроект, чрез който се внася кратка поправка в закона за досиетата, елиминиращ опита на Върховния административен съд (ВАС) да бъде наложена цензура върху осветяването на агентите чрез забрана на Комисията по досиетата да оповестява сътрудници на комунистическия режим на различните ръководни позиции, които са заемали, заемат или кандидатства след 10 ноември 1989 г. до днес.
|
продължава>
|
COMDOS -
Изследователска дейност
|
Написано от Христо Христов
|
Неделя, 20 Февруари 2022 13:38 |

В библиотеката на desebg.com представям трета част на тритомното издание „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“.
Документалният фототипен сборник е част от поредицата на Комисията по досиетата „Из архивите на ДС“ и е от изследователската ѝ програма за 2018 г.
Представянето му бе неколкократно отлагано заради пандемията от ковид-19 и премиерата му се състоя онлайн през януари 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Сборникът „Държавна сигурност и българската икономика 1944–1991 г.“ част 3 включва 47 документа, а разширеният му електронен вариант 88 документа. Те са в периода 1983-1990 г. и са подредени хронологично, като към всеки от тях има кратка анотация.
Това е времето, в което тоталитарния комунистически режим влиза в третия фалит.
През 1987 г. управителят на БНБ Васил Коларов информира лично генералния секретар на БКП Тодор Живков, че обикновено развитите държани отделят до 25% от приходите си за взимане на външни заеми, а в НРБ заемите и лихвите по тях тогава са надхвърляли 100%.
В резултат на нефунциониращата планова икономика от съветски тип тоталитарното управление на БКП начело с Живков бързо натрупва почти 11 млрд. долара външен дълг (към 1989 г.), а за да закърпва положението от 1986 г. създава и огромен вътрешен дълг в размер на 26 млрд. лв.
|
продължава>
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
|
Страница 2 от 123 |