Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов разсекрети стенограмите от заседание на първата комисията по досиетата, известна като комисията „Бонев”.

Става въпрос за общо 7 стенограми от периода на лятото и есента на 1997 г., когато първата комисия по досиетата с председател Богомил Бонев, по това време министър на вътрешните работи, е заседавала.

Мотивът за разсекретяването е проявеният обществен интерес към стенограмите. Документите са декласифицирани според Закона за защита на класифицираната информация. Решението е взето в сряда, 31 юли 2013 г. и е оповестено на сайта на комисията "Костадинов".

Комисията по досиетата освети сътрудници на тоталитарните комунистически служби в общите събрания на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ), Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и още три висши учебни заведения в страната.

Независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, е задължен по закона за досиетата да провери за принадлежност към тоталитарните тайни служби председателите и заместник-председателите на университетските и факултетските общи събрания.

Проверката в УНИБИТ е обхванала 22 лица. От тях с принадлежност към тоталитарните служби са трима души (решение №2-2082 от 10 май 2022 г.).

Каузата за продължаване на процеса по осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби оформи ново мнозинство в Народното събрание днес.

Това стана факт, след като депутатите на Демократична България, „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС и ДПС подкрепиха на първо четене законопроект, чрез който се внася кратка поправка в закона за досиетата, елиминиращ опита на Върховния административен съд (ВАС) да бъде наложена цензура върху осветяването на агентите чрез забрана на Комисията по досиетата да оповестява сътрудници на комунистическия режим на различните ръководни позиции, които са заемали, заемат или кандидатства след 10 ноември 1989 г. до днес.

В библиотеката на desebg.com представям трета част на тритомното издание „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“.

Документалният фототипен сборник е част от поредицата на Комисията по досиетата „Из архивите на ДС“ и е от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Представянето му бе неколкократно отлагано заради пандемията от ковид-19 и премиерата му се състоя онлайн през януари 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сборникът „Държавна сигурност и българската икономика 1944–1991 г.“ част 3 включва 47 документа, а разширеният му електронен вариант 88 документа. Те са в периода 1983-1990 г. и са подредени хронологично, като към всеки от тях има кратка анотация.

Това е времето, в което тоталитарния комунистически режим влиза в третия фалит.

През 1987 г. управителят на БНБ Васил Коларов информира лично генералния секретар на БКП Тодор Живков, че обикновено развитите държани отделят до 25% от приходите си за взимане на външни заеми, а в НРБ заемите и лихвите по тях тогава са надхвърляли 100%.

В резултат на нефунциониращата планова икономика от съветски тип тоталитарното управление на БКП начело с Живков бързо натрупва почти 11 млрд. долара външен дълг (към 1989 г.), а за да закърпва положението от 1986 г. създава и огромен вътрешен дълг в размер на 26 млрд. лв.