Черното тото, корупцията и допингът в спорта по времето на комунизма в България изплуваха от документите на бившата Държавна сигурност, които Комисията по досиетата събра и издаде в нови сборници.

Документалните издания бяха представени на премиера в Софийския университет „Св. Климент Охридски” във вторник (21 април 2015 г.) пред студенти, университетски преподаватели и общественици. Заглавията на новите издания са: двутомникът „Държавна сигурност и спортът”, в който част 1 са документи на ДС, свързани с олимпийското движение, а част 2 с ведомствения, масовия и елитен спорт в периода 1948-1988 г. и сборникът „Държавна сигурност и туризмът”.

Премиерата беше и третата среща на университетската платформа „Бъдеще чрез миналото” на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

„Нашата проява е цели освен да представи двата нови сборника в три тома и да покажем партньорството между различните институции, които са работили по тях, а също така и да дадем възможност да се дискутира по тази интересна проблематика с участието на изследователи, студенти и съвременници”, посочи доц. Костадин Грозев, преподавател по нова и съвременна история в Софийския университет.

Татяна Кирякова, ръководител на дирекция „Изследване на архива и публична дейност” в Комисията по досиетата, посочи, че сборниците се появяват в резултат на партньорски проект между Комисията, Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Министерството на образованието и науката.

„Темите, които засягат сборниците – спортът и туризмът – не са изследвани и за първи път дават представа за дейността на тайните служби при комунизма в тези две сфери”, заяви Кирякова. Тя подчерта наличието на огромно количество архивни документи, което се дължи на запазените т. нар. литерни дела, които за други области и направления, по които ДС е работила, са унищожени.

В работата по съставянето на новите издания са работили и студенти по от Софийския университет по стажантска програма. Студентката София Трифонова сподели пред присъстващите впечатленията си от 5-месечното стажуване в Комисията, като подчерта вниманието, което й е обърнато в независимия държавен орган, възможността да се докосне до оригинални архивни документи на Държавна сигурност, а също така и да извърви пътя от началната работа по съставянето на един сборник, до издаването му и подготовката за представянето му. „Това беше опит, който теорията не може да ме научи”, каза тя.

Добромир Добрев, административен директор на Проекта „Студентски практики” на Министерството на образованието и науката, заяви, че Комисията по досиетата е един от сериозните работодатели сред държавните институции по студентската програма. „Преди 25 години би било невероятно да си представим, че студенти ще имат достъп до документите на Държавна сигурност, но ето, че сега това е факт”, посочи той.

Докторантът по история в Софийския университет Теодор Борисов изнесе чудесна лекция по разработката си върху темата „Държавна сигурност и футболът”. В нея той посочи редица факти за намесата на ДС в най-популярния спорт, както и паралели за същите практики на комунистическите служби в СССР, Югославия, ГДР и др.

Легендата в българския женски тенис Юлия Берберян разказа пред студентите за паспортния режим по времето на комунизма и опитите на ДС да се възползва от спортистите, които участват в състезания зад граници. „Дойдоха и при мен с предложение да им помагам. Бях 30-годишна с три дена. Подкосиха ми се краката, но казах: „не”. След това започна тормозът и паспортните ограничения” сподели тя, добавяйки:

„Заминавахме за състезания да представяме България унижени и винаги в неизвестност дали ще ни дадат паспорти. Пътувах с една или с двете дъщери, но не и с трите си деца. Някой трябваше да остане тук за заложник.”

Режисьорът Малина Петрова сподели, че след 25 години четене на документи от периода на комунизма, не е очаквала, че нещо вече може да я изненада, но запознавайки се с документите на ДС в спорта е видяла как това раково образование е проникнало и в тази област.

„Документите показват как е нарушен феърплеят в спорта. Нарушен е с един държавен цинизъм, за когото няма никакво значение, че ще излъжи целия свят с непозволени средства, само и само да покаже какъв хубав стой е построен, и че всички, онези, които го критикуват са врагове. Документите показват, как цяла една нация е развращавана”, заяви тя.

Историкът Николай Поппетров коментира фактът, че в България не се говори за комунизма и Държавна сигурност. „Една от причините е, че много от хората бяха вътре. На 10 ноември 1989 г. в БКП доброволно бяха влезли 900 000 души! Всички те по един или друг начин са били замесени с комунистическия режим. Ако баща ви е генерал от Държавна сигурност, а вие сте преподавател в университета и семейството ви има три апартамента, няма да говорите за тези неща, няма как да говорите”, посочи той.

По думите му на младите хора в семействата им не се говори истината за комунизма. Според него документите в сборниците на Комисията по досиетата обаче не са за широката публика. „Широката публика в България не можа да разбере „Архипелаг Гулаг” на Солженицин, когато книгата вече можеше се чете сравнително свободно, че сега ще разбере тези документи. В живота има някои неща, към които определени хора пристъпват с неохота, тъй като пряко ги засягат”, добави историкът.

Той отбеляза, че би било документите да се четат с предварителна подготовка или да им да бъдат направени общодостъпни в интернет, придружени с резюмета. „Това ще направи текстовете по-лесно смилаеми за по-широка аудитория”, смята той.

Поппетров подчера, че документите в сборниците вкарват онази част от обществото, което се интересува от тези въпроси, в дебат. Според него едно от най-важните неща, които архивните документи на Държавна сигурност разкриват са делникът на комунистическата система и манталитетът й.

Както всички сборници, издадени от Комисията по досиетата, и новите се разпространяват безплатно, а разширените им електронни варианти могат да бъдат изтеглени от сайта й.