Небивал интерес предизвика в понеделник (13 март 2017 г.) следобед премиерата на новия документален сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и българското музикално изкуство“.

Фототипното издание хвърля светлина върху ролята на Държавна сигурност за осъществяване на тоталитарната комунистическа политика в музикалното изкуство, а представянето му уважиха много музиканти, общественици, литератори, историци, журналисти и граждани.

Официалното представяне се проведе в сградата на Софийската опера и балет на ул. „Врабча” (операта е съседство с Комисията),  Фоайето в операта, което първоначално беше предвидено за събитието, обаче се оказа тясно и непобиращо множеството.

Наложи се директорът на операта акад. Пламен Карталов и председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов да реагират адекватно, като решиха премиерата да се измести в основната зала на операта, която вече събра всички желаещи да се докоснат до новия документален сборник.

Той излиза под № 37 от поредицата „Из архивите на ДС” на Комисията и разкрива важни моменти от развитието на музикалното изкуство в България по време на комунистическия режим.

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов изрази почудата си от големия интерес към темата и го определи като добър знак за същинското съдържание на архивните документи, включени в изданието. Той благодари на акад. Карталов за гостоприемството и бързата реакция, благодарение на която дошлите за премиерата бяха удобно настанени.

Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата, посочи, че сборниците, издадени от държавната институция, натоварена с разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби и популяризиране на документите на репресивния апарат на БКП,  разкриват истинската история на България в периода 1944-1989 г.

Тя сподели, че в Комисията са имали желание да издадат сборници за преследването от ДС на различни групи хора на изкуството, но много от архивите са унищожени от компартията след краха на режима. Бончева цитира подборка на документи, разкриващо следенето на едни от най-известните имена в българската опера като Борис Христов и Никола Гюзелев.

Красимира Христова, старши експерт в отдел „Изследване и публичност на архивите”, работила по съставителството на сборника, представи главната цел на БКП към музикално-сценичното изкуство, а именно то да бъде превърнато във „войнстващо изкуство по посока на идеологическа борба и мощен инструмент за идеологическо общуване с другите народи“.

Архивите на ДС обаче разкриват, че хората на музиката са били едни от най-неподатливите на партийните наставления.

„Не съм срещала други документи на ДС, свързани с хора на изкуството и културата, в което толкова ясно да се вижда съпротивата срещу партийната линия, както при музикалното изкуство”, коментира Христова.

Въпреки това опитите за политизиране и идеологизиране на музикалното изкуство в България по време на комунизма се превръщат в сериозна пречка за неговото развитие.

Историкът от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Костадин Грозев обърна особено внимание на настоящия сборник, определяйки го като нова крачка в изследователската дейност на Комисията по досиета.

По думите му сборникът може да послужи за основа на написването на истинската история на музикалното и сценично изкуство по време на тоталитарния период.

В изданието са включени 120 фотокопия на оригинални документи, съхранявани в Централизирания архив на Комисията по досиетата.

Архивните материали са структурирани в два тематични раздела: дейността на ДС в развитието на музикално-сценичното изкуство в България, опера и балет, и разработването от Държавна сигурност на Съюза на музикалните дейци – Софийска държавна филхармония и естрадна и танцова музика.