Тази неделя в библиотеката на desebg.com ви представям най-новия сборник на Комисията по досиетата – „Държавна сигурност и РУ на ГЩ на БНА в Азия 1944-1991” – том 2, чиято официална премиера се състоя преди две седмици.

Той излиза под №41 от поредицата „Из архивите на ДС” на Комисията и е част от изследователската ѝ програма за тази година.

Хартиеното фототипно издание съдържа 161 документа, а неговото разширен електронен вариант 215. Всичките стават обществено достъпни за първи път.

От тях читателят може да придобие представа за дейността на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия в ключови страни от Азия и Близкия Изток.

Архивните документи на тоталитарните комунистически служби, подчинени и ръководени от режима на БКП, се отнасят за следните страни:
Индия, Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак, Сирия, Йемен, Йордания, Обединена Арабска република, Кувейт, Саудитска Арабия, Ливан, Израел, Виетнам, Кампучия, Тайланд, Лаос и Монголия.

Първият том на сборника излезе през 2016 г. и включваше архивни документи за Китай, Япония, Северна и Южна Корея.

Комунистическият режим е действал чрез двете си разузнавателни структури – Първо главно управление на ДС и РУ-ГЩ на БНА (военното разузнаване).

В голямата картина на Студената война между Запада и съветския блок ПГУ и РУ-ГЩ изпълняват съпътстващи функции на по-големите си „братя” – КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление на Въоръжените сили на СССР, военното разузнаване на Съветския съюз, б.а.).

Архивните документи разкриват големите амбиции на комунистическия режим в България да има силна разузнавателна дейност и реалната картина, че на повечето места амбицията се е превърнала в имитиране на дейност или в по-лошия случай в чиста авантюра.

Архивните материали обаче са особено актуални на фона на днешната международна обстановка, защото разкриват важна информация за политическите цели и интереси на Кремъл и опитите за постигането им чрез оперативните способи на тоталитарните комунистически служби в страни като Сирия, Афганистан, Ливан, Израел и др.

В тази насока специално КГБ дава по-лесно изпълними задачи на комунистическата Държавна сигурност, съпътстващи и подпомагащи акциите на му.

Така например от архивите документи се вижда как ДС е наставлявана да опитва провеждането на активни мероприятия в отделни страни в Азия, насочени винаги срещу Главния противник – САЩ, както и НАТО (успешно е използвана Индия за това).

Освен активните мероприятия комунистическите тайни служби имат и за цел да работят за укрепване на позициите в редица арабски страни, които по това време са определяни от Москва като „прогресивни”, т.е. податливи на проникване износа на революция – политика, на която Сталин продължава да разчита след Втората световна война, възприета и от неговите политически наследници в Кремъл.

От архивните документи се разбира, че Държавна сигурност не разузнава тези страни, особено в Близкия и Среден Изток, защото комунистическата върхушка начело с Тодор Живков има приятелски отношения.

Такъв е примерът с Ирак, където Живков си партнира с режима на Саддам Хюсеин. Ако прочетете някои книги на историци, свързани с бившата компартия или книги на бивши служители на ДС като тези на Димитър Иванов от Шесто управление на ДС ще останете с впечатление, че БКП е водила изключително далновидна политика с Ирак, тъй като е продавала българско оръжие и въоръжение за милиарди долари.

Истината обаче е, че БКП пробутва продукция, която Саддам Хюсеин взима с т. нар. държавен кредит от НРБ, а не плаща в брой или с петрол.

В резултат на това след края на комунизма през 1989 г. се оказа, че страната, която има най-голям външен дълг към България е именно Ирак в размер на 1,3 млрд. долара.

През 2007 г. този дълг беше набъбнал на 3,5 млрд. долара, а тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) при кабинета Станишев с министър на финансите Пламен Орешарски го опрости (България получи само 360 млн. долара в резултат на преговорите между двете държави).

В сборника няма много документи за оръжейната авантюра на компартията по обясними причини – режимът е държал и ДС настрана от своите афера.

В архивите на ДС, включени в изданието, обаче могат да се открият и такива документи, които осветляват други неизгодни сделки с „прогресивни държави” от Азия, с които са натоварени различни български външнотърговски организации.

Както и останалите сборници на Комисията по досиетата и този се разпространява безплатно и боже да бъде получен в офиса на държавната институция на ул. „Врабча” 1 в столицата. А електронния вариант – да бъде изтеглен от страницата на Комисията в интернет.

„Държавна сигурност и РУ на ГЩ на БНА в Азия 1944-1991” – том 2, 2017 г., Комисия по досиетата, 520 страници.