Чрез Първо главно управление (разузнаването) комунистическата Държавна сигурност е подпомагала режими в Латинска Америка като тези в Куба и Никарагуа с оперативна информация и обучение на кадри, за да бъдат „заедно срещу империализма”.

Това стана ясно при официалното представяне на новия документален сборник „Държавна сигурност и страните от Латинска Америка 1944-1991” на Комисията по досиетата в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във вторник (27 ноември 2018 г.).

Той излиза под №45 от поредицата „Из архивите на ДС” и в него са представени архивни документи, които разкриват връзките, зависимостите и работата на Държавна сигурност със
службите на различни страни от Латинска Америка.

Събитието откри домакинът – деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев, който приветства колегите от Комисията по досиетата и изрази задоволството от тяхното гостуване в Софийския университет, който чества 130-годишнина.

Той подчерта мисията на Комисията да популяризира документите на тоталитарните комунистически служби сред обществото и по-младите поколения.

Членът на Комисията по досиетата Борис Михайлов заяви, че новият сборник е насочен повече към дейността на разузнаването на Държавна сигурност, насочена към четири държави от Латинска Америка – Куба, Никарагуа, Мексико и Аржентина.

„Искрено се надявам, че продължавайки да издаваме сборници с документи на Държавна сигурност ние наистина улесняваме работата на изследователи, историци, журналисти”, посочи още той.

Експертът от Комисията по досиетата Красимира Христова представи специална презентация, в която бяха представени някои особености в работата на ДС в Латинска Америка.

Така например от архивните документи става ясно, че първите контакти с Куба ДС е направила през втората половина на 60-те години, а двустранно споразумение е сключено през 1968 г. в Хавана.

И на отиване и на връщане българската делегация на ДС минава през Москва, където е посрещната от своите по-големи „братя” от КГБ, които не само са в течение на контактите с кубинските специални служби, но и контролират процеса.

В Хавана пък към техните домакини се присъединява още на летището представителя на КГБ в Куба др. Зведьонков.

ДС и кубинските им партньори отчитат различията, но имат едно общо нещо – идеологията.

През 1980 г. МВР-ДС и вътрешното министерство на Никарагуа сключват секретно споразумение за сътрудничество. Основното им сближаване е, че те трябва да водят заедно борба срещу империализма и да разменят информация за главния противник – САЩ.

Първо главно управление на ДС дава съвети за работа с нелегали на никарагуанските си „другари”, но не и практически действия в тази насока.

В сборника са разгледани и опитите на ДС да проникне в страни като Мексико и Аржентина.

В книжното тяло на сборника са публикувани 102 факсимилета на документи, а в разширеното издание – 114 броя.

На премиерата на новото издание присъства зам.-председателят на Комисията Айруш Хаджи, университетски преподаватели, студенти и граждани.