Библиотеката на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” се оказа малка за всички желаещи да присъстват на премиерата на най-новия документален сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и бялата емиграция в България 1944-1991”.

Тя се проведе в сряда (16 януари 2019 г.) и събра студенти, представители на пловдивската академична общност, граждани и журналисти.

За големия интерес към събитието роля изигра и отличната организация, както от страна на домакините от Пловдивския университет, така и от гостите от Комисията по досиетата.

Визитата на ръководството на независимия държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и съхраняването и достъпа до архивите на Държавна сигурност започва с приемането му от ректора на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”  проф. Запрян Козлуджов.

Той отдели близо час на гостите в лицето на председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, заместникът му Айруш Хаджи, секретарят Мариана Даракчиева и членът на комисията Борис Михайлов.

В разговора се включиха и доцентите Русалена Пенджекова и Георги Митрев от катедра „Обща история и археология” на Пловдивския университет.

Ректорът проф. Козлуджов запозна гостите с развитието на висшето учебно заведение и въвеждането на нова дисциплина „Архивистика”.

Той прояви интерес към дейността на Комисията по събирането на архивите на тоталитарните служби на едно място и изграждането на едно от най-модерните архивохранилища в Източна Европа – Централизирания архив за документите на ДС и разузнавателните служби на БНА в гр. Банкя.

От своя страна председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов покани домакините да посетят архива и на място да се запознаят с неговото функциониране.

Двете страни намериха много общи теми и се договориха да изготвят и подпишат договор за бъдещо сътрудничество.

В насрочения час за премиерата залата на университетската библиотека бе вече пълна със студенти, преподаватели и граждани.

Служители от администрацията на Комисията раздаваха на желаещите документалния сборник заедно с дискове с по-големия електронен вариант на изданието.

Събитието бе открито от доц. Русалена Пенджекова, която представи на аудиторията гостите от Комисията и подчерта, че тя е органът, който съхранява и предоставя на изследователите специални архиви за един важен период от новата българска история.

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов представи дейността на институцията с презентация, от която стана ясно основните задачи пред нея и различните ѝ дейности от създаването ѝ през 2007 г. до днес във вътрешен и международен план.

Костадинов благодари за гостоприемството и разказа как Комисията работи по съставянето на документални сборници, в които представя документите от периода 1944-1991 на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване).

Новият сборник беше представен от един от съставителите му Марко Цветков, старши експерт от  отдел „Изследване и публичност на архивите” в Комисията по досиетата.

Документите в новото издание разкриват преследването на бялата емиграция в България след 9 септември 1944 г. Както посочи старши експертът Цветков политиката срещу белоемигрантите е обоснована изцяло от съветската страна и ДС изпълнява указанията на НКВД и наследника му КГБ.

Веднага след Деветосептемврийския преврат на Отечественофронтовската власт е спуснато искане от съветска страна за издирване и арестуване на военнопрестъпници, като това е формалния и удобен повод за началото на преследването на белоемигрантите.

Част от документите разкриват и процеса на връщане на белоемигранти в СССР през 50-те години на миналия век, действия, които протичат под надзора на съветския посланик в София.

Архивните документи показват, че през 1962 г. ДС закрива линията по бялата емиграция, като някои разработки са пренасочени към други линии.

Впоследствие ДС насочва своето внимание към международната организация „Национален трудов съюз”, бореща се за сваляне на властта в Съветския съюз, като целта е била контрол и следене на дейността на нейни представители, които са свързани с бялата емиграция.

В началото на 70-те години ДС възобновява линията по белоемигрантите и констатира, че закриване ѝ през 1962 г. е грешка.

През 70-те и 80-те години Държавна сигурност изпълнява редица задачи на КГБ по пресичане на канали за нелегална руска литература и организирането на конкретни разработки с обекти представители на бялата емиграция в страната, някои от които стигат и до съд.

В последвалата дискусия по сборника участие взеха наследници на бялата емиграция в България, които изразиха своята благодарност към Комисията за осъщественото издание, посветено на тази част от историята.

В хартиеното издание на сборника са включени общо 128 документи, а в разширения му електронен вариант – 248 документи. Той излиза под №44 от поредицата "Из архивите на ДС" и е част от изследователската програма на Комисията за 2017 г.

Както и всички предишни документални сборници на Комисията и този се разпространява безплатно с образователна цел, а електронната версия може да бъде изтеглена от сайта на държавната институция.