Комисията по досиетата достигна до още едно висше учебно заведение в страната, представяйки днес във Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив пореден документален сборник, с който популяризира документите на тоталитарните комунистически служби сред студенти и представители на академичния състав.

Представителната зала на частното висше училище бе препълнена от студенти и преподаватели, а събитието, към което проявиха интерес и кореспондентите на БНТ и БНР в града под тепетата, премина при отлична организация, създадена от ръководството на ВУЗ-а, в което се обучават над 1000 студенти от цялата страна.

„Добре дошли на представителите на Комисията по досиетата. Целта на срещата ни е да стане ясно на всички присъстващи каква е същността и функционирането на  тази важна комисия в структурата на държавните институции”. С тези думи проф. Георги Манолов, ректор на Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив, откри събитието.

От името на Комисията благодарност към домакините отправи Борис Михайлов, член на независимия държавен орган. Той предаде извинението на председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, който е планирал да присъства на инициативата в Пловдив, но неотложен ангажимент в Парламентарната комисия па вътрешна сигурност и обществен ред в последния момент го е възпрепятствала да пътува.

„Щастливи сме да направим премиера на нашия 49-ти документален сборник от поредицата „Из архивите на Държавна сигурност” именно във Висшето училище по сигурност и икономика, защото темата на нашето изданието е „Държавна сигурност и опазването на държавната тайна 1944-1991” и е в изключително тяхна връзка с философията и обучението, предлагани от висшето училище”, заяви Борис Михайлов.

Той запозна на кратно присъстващите със създаването на Комисията по досиетата през пролетта на 2007 г. от тогавашното Народно събрание, с нейните функции и дейност.

Сред основните функции той открои задължението за обявяване на лицата – сътрудници на тоталитарните служби, които са заемали или заемащи ръководни длъжности след 10 ноември 1989 г. в различни сектори на обществено-политическия живот.

На второ място е задължение на Комисията да събере от различите държавни институции и да съхранява архивите на комунистическите служби.

Михайлов добави, че Комисията е независим орган, който се избира и отчита пред парламента, състои се от 9 члена, като нито една парламентарна партия няма мнозинство.

Комисията осъществя и международна дейност, като учредител и член Европейската мрежа на институциите в страните от Централна и Източна Европа, натоварени с опазването на архивно наследство на тоталитарните служби.

Новият сборник „Държавна сигурност и опазването на държавната тайна 1944-1991” бе представен с презентация от Красимир Кръстев, старши експерт в Комисията по досиетата, който е работил върху съставянето му.

Хартиеното издание съдържа 89 архивни документи от различни фондове на ДС, а разширения електронен вариант (dvd) – 140 документи. Подборът на включените архивни документи е направен от над 200 архивни единици.

От изложението стана ясно, че опазването на държавната тайна по време на комунистическия режим става по съветски образец. Бяха дадени и примери на драстично споделяне на българските тайни от комунистическия режим с Москва.

Така например там, където комунистическите дипломатически представителства на НРБ в чужбина, които не са били сигурни в опазването на тайните, са били длъжни да ги предават за съхранение на братските посолства.

„В случая обаче братско посолство се е оказвало единствено съветското”, коментира Кръстев.

По време на дискусията бе припомнено, че в края на 40-те години на миналия век формалната причина за свалянето от власт на зам.-министър председателя  (1946-1949) Трайчо Костов , разследването и осъждането му на смърт е фактът, че е отказал държавните институции да споделят определяна икономическа информация със представители на СССР с аргумента, че тя представлява държавна тайна.

Представители на академичната общност задаваха въпроси, сред които и този доколко практиките на опазване на държавната тайна при комунистическия режим присъстват и в днешно време.

Ректорът Георги Манолов провокира студентите с въпроса какво биха си помислили, ако случайно им попадне документ, в който те открият как някой е описал какво са правили предния ден, с кого са се срещали и за какво са говорили.

Членът на Комисията Борис Михайлов покани домакините да им гостуват в София и да посетят Централизирания архив за документите на тоталитарните служби, изграден от Комисията по досиетата и открит през 2011 г., който е едно от най-модерните архивохранилища в страните от Източна Европа.

По време на събитието на присъстващите бе прожектирана и късата версия на документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност”, от който научиха допълнителна информация за 12-годишната дейност на независимия държавен орган.