В библиотеката на desebg.com представям първа част на тритомното издание „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“.

Документалният фототипен сборник е част от поредицата на Комисията по досиетата „Из архивите на ДС“ и е от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Представянето му бе дълго отлагано заради пандемията от комид-19 и премиерата му се състоя онлайн през януари 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сборникът „Държавна сигурност и българската икономика 1944–1991 г.“ част 1 включва 47 документа, а разширеният му електронен вариант 86 документа. Те са в периода 1944-1974 г. и са подредени хронологично, като към всеки от тях има кратка анотация.

„Публикуваните документи не само ще обогатят наличната литература, но и ще дадат възможност на читателя да открие панорамна картина на
българското стопанство през погледа на службите за сигурност, както и ролята, която БКП им е отредила“, се отбелязва в предговора на изданието.

В него са публикувани документи, които дават представа за дейността на Държавна сигурност по линията на икономическия сектор през първите 30 години от комунистическия режим.

Разбира се, в първите години след 9 септември 1944 г. работата на ДС е твърде специфична. Тя се съсредоточава върху откриването на „врагове“, които саботират „народното стопанство“, изпълнение на трудовите планове или удобно са набедявани за някои аварии.

Такива „врагове“ са индустриалците, собствениците на фабрики и други частни предприятия, търговци, както и висши или на средно ниво чиновници, заварени на важни постове при Деветосептемврийския преврат.

Тази група българи, които режимът по съветски образец нарича „бивши хора“, освен национализацията на собствеността понася пряко репресиите на Държавна сигурност. Мнозина преминават през лагерите, други са разследвани и съдени за „вредителство“, „саботаж“ или „диверсии“.

В края на 40-те години на ХХ век под ударите на ДС в това направление попадат редица партийни членове и стопански ръководители, набедени за „трайчокостовисти“ след ареста, разследването и осъждането на смърт на вицепремиера Трайчо Костов, имал неблагоразумието да откаже на Москва информация по линия на икономиката и държавния стопански план, заради въведената в България държавна тайна, като по този начин си навлича смъртоносния гняв на съветския диктатор Сталин.

Около две десетилетия комунистическият режим се оправдава с неуспехите в икономиката с „вредители“, „саботьори“ и като цяло „диверсията на враговете“.

Съставителите на сборника от Комисията по досиетата са посочили в предговора, че през първата половина на 60-те години поради „нереално отчитане на оперативната обстановка“, работата на органите на ДС по линията на икономиката е подценена и почти изоставена“.

През 1960–1961 г. от някои ръководни работници в МВР дори се предлага на обсъждане въпроса дали въобще органите на ДС трябва да работят по линия на икономиката. Последното налага намесата на ПБ на ЦК на БКП, което в свое решение от 20 ноември 1962 г. казва следното:

„Органите на МВР, които са политически държавни органи имат предназначение да подпомагат Партията за изпълнението на нейната главна политическа и икономическа задача – да се завърши построяването на социалистическото общество и да се започне постепенното преминаване към комунистическа общество. [...]

Да водят борба за разкриване и обезвреждане на капиталистическите разузнавачи и техните агентури във въоръжените сили и трудовата повинност, в специалните и особено важните обекти в промишлеността и транспорта. Да упражняват контрол по опазването на държавната и военната тайна във всички министерства, ведомства, учреждения и предприятия в страната. [...]

да разкриват и осуетяват създаването на контрареволюционни организации, извършване на вредителства, саботаж, терор и вражеска агитация, да разкриват и обезвреждат враждебно-престъпните елементи и тяхната подривна дейност.“

В средата на 60-те години с опитите на Живковото управление за реформи в икономиката и създаването на големите държавни стопански обединения ДС е натоварена с обезпечаването по тази линия на около 150 обекта, включително и научни институти, предприятия от снабдяването, както и такива от кооперативния сектор.

Прави впечатление, че в този период ДС разполага не само с голям брой агенти, но и със значителен брой доверени връзки – близо 870 лица.

Те са разположени в отделни обекти, където висока степен на контакти с представители на капиталистическите страни, а също така в поверителни служби, в звена, където служителите работят със секретни материали и такива по линия на СИВ, в конструкторски бюра, геоложки бригади,
сред специалисти обхождащи националните обекти или такива често посещаващи капиталистическите страни.

Архивните документи показват, че в края на 60-те и началото на 70-те години ДС вече отделя повече внимание на западните граждани и специалисти, подозирайки ги в икономически шпионаж, независимо от факта, че търговският стокообмен със западните страни е под 20% за разлика от преобладаващите икономически връзки със страните от Източния блок, обединени в Съвета за икономическа взаимопомощ (1949).

През първата половина на 70-те години дейността на ДС по линия на икономическия сектор се разраства и на ниво окръжни управления на МВР-ДС, където са обособени звена за обезпечаване на това направление.

Документите дават представа и за еволюцията на структурите в ДС, която е натоварена с тази дейност.

От служба „Производство“ към отдел I на ДС, отговарящ за борбата срещу „контрареволюционните елементи“ през отдел „Икономически“ към Второ управление на ДС (от 1969 г. Второ главно управление контраразузнаването) през 60-те и 70-те години до самостоятелното Четвърто (икономическо) управление на ДС през 1986 г. (последното, разгледано в третия том на документалния сборник.

Както и останалите сборници и този за икономиката се разпространява безплатно от Комисията по досиетата, а краткия и разширен вариант могат да бъдат изтеглени в електронен вид от сайта на независимия държавен орган (виж – ТУК).

„Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“, част 1, издание на Комисията по досиетата, 2018 г.