„Работата на Комисията по досиетата е насочена и в посока публичност на архивите, за да може документите съхранявани в Централизирания архив да достигнат до всички – граждани, изследователи, до академичната общност в лицето на преподавателите и студентите, които чрез своя прочит могат да добият представа за събитията през посочения период“.

Това заяви председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов във вторник (25 октомври 2022 г.) във Варна.

Тогава независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на ръководни постове в държавната и обществото след 10 ноември 1989 г., представи нов документален сборник в Техническия университет в морския град.

„Чрез нашите издания, ние целим да покажем, че структурите на Държавна сигурност са навлезли изцяло в обществено-политическия, социалния, икономическия и културен живот през тези години от 1944 до 1991 г., като тяхната единствена цел е била да осигурят комфорта на управляващата тогава върхушката на господстващата единствена политическа сила - комунистическата партия“, заяви още председателят на Комисията по досиетата.

В своето изложение той се спря на основните акценти от работата на Комисията през годините - събирането на всички архивни документи от бившите тайни служби от съответни ведомствени организации, създаването на Специализирания архив в Банкя и установяването и обявяването на принадлежност на всички лица, които са публични личности или заемат/заемали публични длъжности по смисъла на закона.

В края на изказването си Евтим Костадинов разказа и за международната дейност на Комисията, която е пълноправен член на Еврейската мрежа за съхранението на архивите на бившите тайни служби на страните от страните от бившия съветски блок.

Екатерина Бончева, член на Комисията, доразви темата за международното сътрудничество със страните членки на Европейската мрежа, като сподели, че за съжаление повечето от техните комисии са вече превърнати в Институти за национална памет и „колко напред са те от нас и то не по наша вина, защото при тях има до голяма степен подкрепа от държавата.

По думите ѝ документите, които Комисията популяризира остават като една памет и доказателство, какво е представлявал комунистическия режим.

При представянето на новия двутомен сборник „Държавна сигурност и терористичните актове в България 1944-1991“ Екатерина Бончева цитира документ от сборника от 1952 г., в който на езика на ДС се говори за „бандитизъм“ (този термин ДС слага на дейността на горянското въоръжено движение, б.а.) и вече по късно навлиза термина „тероризъм“.

„Всеки инакомислещ, който не само с действия но и в мислите си застава срещу социалистическия режим може да бъде определен първоначално като бандит и по нататък и като терорист“, посочи Бончева.

Според нея големият въпрос, който възниква от тези документи е: Имало ли е в България тероризъм и имало ли е организирани терористични организации в класическия смисъл на думата?

От документите в сборниците личи, че самата Държавна сигурност признава, че в основата на тези терористични актове стои преди всичко враждебното отношение към народната власт или личният мотив. В сборниците има редица конкретни примери и събития, които потвърждават тази теза.

Главен експерт Красимир Кръстев, който е и съставител на сборника, в своята презентация, направи по-конкретен анализ на темата.

Документите показват силно идеологизирания и пропаганден характер на понятието тероризъм, което е характерно за тоталитарните режими.

Трудно може да бъде направен опит за периодизация на терористичните актове в Народна република България, но като цяло може да се маркира един вододел преди и след взривовете на Централна гара – Пловдив и Аерогара – Варна от август 1984 г. Докато през т. нар. първи период е характерно наличието по-скоро на отравяне на заплахи, отколкото на реални действия, то през следващият период, вече има и реални действия.

Разбира се, преди атентатите в Пловдив и Варна има някои действия, които носят белезите на терористични актове, като например тези в Нови Кричим от края на 1969 г. или други, които Държавна сигурност определя като такива, но са базирани на битови или лични мотиви. Особеното при т. нар. втори период от средата на 80-те години на ХХ век е, че терористичните актове или опитите за такива са в основата на съпротива срещу „възродителния процес“. Характерното за тях е, че те се открояват с повече жертви и значително по-големи материали щети.

Интересното в този сборник е че, за пръв път в изданията на Комисията има приложение с богат снимков материал от конкретните събития, много веществени доказателства използвани в хода на разследването.

След преставането студентите имаха възможност да получат изчерпателни отговори на зададените от тях въпроси.

Срещата завърши с прожектирането на късата версия на документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност“.

Комисията бе представена от Евтим Костадинов, председател, Мариана Даракчиева, секретар, Екатерина Бончева, Иванка Жекова и Георги Пангаров, членове и представители от експертния състав на специализираната администрация.

Домакин в Техническия университет бе доц. д-р Тошко Петров, ръководител на катедра „Социални и правни науки“, а в събитието участваха студенти от специалност „Социален мениджмънт”.