Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям новия документален сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и РУ на ГЩ на БНА в Азия 1944-1991”.

Неговата премиера се състоя наскоро в Централния военен клуб. Сборникът излиза под №34 от поредицата „Из архивите на ДС” и е част от тазгодишната изследователската програма на Комисията по досиетата.

Определено може да се каже, че документалното издание осветлява за първи път една непозната и неизследвана до момента страна от дейността на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия.

Става въпрос за присъствието на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (външнополитическото разузнаване) и военното разузнаване (РУ-ГЩ) в Далечния изток.

Макар в заглавието на сборника да е посочен периодът 1944-1991 г. трябва да се уточни, че най-ранно датираните документи са от първата половина на 60-те години на ХХ век.

Включените документи се отнасят до разузнавателната активност на ПГУ и РУ-ГЩ в четири страни от Азия, а именно Китай, Северна Корея, Южна Корея и Япония.

„Изданието представя нови автентични документи, които ясно показват, че дейността на Държавна сигурност и разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА в Китай, Северна Корея и Япония е изцяло подчинена на целите, задачите и интересите на съветското разузнаване в този регион на света”, уточняват съставителите от Комисията по досиетата още в началото на въведението към сборника.

Ако на територията на западноевропейските държани разузнавателните структури на НРБ извършват задачи донякъде координирано с тоталитарните служби от другите страни от социалистическия лагер, то в Далечния изток ДС и РУ-ГЩ са просто филиал на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление на въоръжените сили на СССР, съветското военно разузнаване, б.а.).

Нови, непубликувани до момента архивни документи разкриват как Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА са работили в ползва на съветските тоталитарни служби в Азия по времето на комунистическия режим.

Тези архиви става широко достъпни чрез новия документален сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и РУ на ГЩ на БНА в Азия”, който беше представен официално във вторник (6 ноември 2016 г.) в Централния военен клуб на Министерството на отбраната.

На премиерата присъстваха студенти, граждани, изследователи, военни и журналисти.

„Чрез сборника се опитваме обективно да представим на обществено внимание за първи път архивни документи от дейността на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА в някои важни страни в Азия”, заяви председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям новия документален сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и българската енергетика 1944-1991”.

Неговата премиера беше неотдавна в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Фототипното издание излиза под №33 от документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”.

Със сборника за първи път се повдига завесата над дейността на Държавна сигурност в един от стратегическите сектори на икономиката – енергетиката.

В енергийния отрасъл влиза проучването и използването на енергийните ресурси, тук влизат въгледобива, нефта, природния газ, добива на електроенергия от водноелектрически централи, както и ядрената енергия.

България разполага с ограничено количество енергийни ресурси, като основният сегмент сред енергоносителите са въглищата. След 1945 г. добивът им се развива с бързи темпове. Сред новите находища са „Марбас” и „Марица-изток” и др.

В предговора към сборника съставителите от Комисията по досиетата посоченват, че по-голямата част от добива на въглища се осъществява чрез т. нар. открит способ, който води до драстични нарушения на околната среда и ограничава до минимум обработваемите площи.

Както и при други важни отрасли на икономиката, така и при енергетиката Държавна сигурност получава задача да обезпечи сигурността на съответните обекти, добиващи електроенергия.

В тази връзка МВР-ДС работи в тясна връзка с Комитета по енергетика, респективно, по-късно прераснал в Министерството на енергетиката. За това свидетелстват протоколи от срещи между двамата министри, на които срещи е изяснявана координацията и проблемите по охраната и сигнално-предупредителната дейност.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и разузнавателните служби на страните от Източния блок 1944-1989”.

Изданието е на Комисията по досиетата и излиза под №26 от поредицата „Из архивите на ДС” от общо 32 издадени до момента сборници. Той е от издателска програма за 2015 г. и беше представен наскоро в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Съдържанието му ще предизвика интереса на хората и специалистите, които са любопитни докъде са се простирали контактите на репресивния апарат на БКП с тоталитарните специални органи на останалите страни от бившия Източен блок.

Известно е, че структурно, кадрово, идеологически и технически българската Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. се разрива и е напълно зависима от съветските тайни служби – НКВД, а след това от наследника му КГБ.

Неслучайно през 2009 г. Комисията по досиетата стартира своята изследователска дейност именно със сборника „Държавна сигурност и КГБ – връзки и зависимости”.

По този начин беше подчертано огромното влияние на по-големия съветски „брат” върху ДС. МВР-ДС е първият репресивен апарат, с който в 70-годишната си история КГБ сключва споразумение. Това става през 1972 г. в София, а за него в НРБ пристига лично председателят на КГБ ген. Юрий Андропов, който през следващото десетилетие заема и поста генерален секретар на КПСС.

През 2014 г. Комисията по досиетата издаде още един сборник – „Държавна сигурност и ЩАЗИ” (№21), посветен на второто по интензивност сътрудничество в рамките на Източния блок, а именно с източногерманската ДС.

 Новият сборник допълва тази линия като разкрива сътрудничеството на Държавна сигурност с останалите струни от т. нар. социалистически лагер – Чехословакия, Унгария Полша, Румъния и Албания. Последната – Албания – е интересна като страна, в която много по-голямо влияние има Китай отколкото Съветския съюз.