Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и разузнавателните служби на страните от Източния блок 1944-1989”.

Изданието е на Комисията по досиетата и излиза под №26 от поредицата „Из архивите на ДС” от общо 32 издадени до момента сборници. Той е от издателска програма за 2015 г. и беше представен наскоро в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Съдържанието му ще предизвика интереса на хората и специалистите, които са любопитни докъде са се простирали контактите на репресивния апарат на БКП с тоталитарните специални органи на останалите страни от бившия Източен блок.

Известно е, че структурно, кадрово, идеологически и технически българската Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. се разрива и е напълно зависима от съветските тайни служби – НКВД, а след това от наследника му КГБ.

Неслучайно през 2009 г. Комисията по досиетата стартира своята изследователска дейност именно със сборника „Държавна сигурност и КГБ – връзки и зависимости”.

По този начин беше подчертано огромното влияние на по-големия съветски „брат” върху ДС. МВР-ДС е първият репресивен апарат, с който в 70-годишната си история КГБ сключва споразумение. Това става през 1972 г. в София, а за него в НРБ пристига лично председателят на КГБ ген. Юрий Андропов, който през следващото десетилетие заема и поста генерален секретар на КПСС.

През 2014 г. Комисията по досиетата издаде още един сборник – „Държавна сигурност и ЩАЗИ” (№21), посветен на второто по интензивност сътрудничество в рамките на Източния блок, а именно с източногерманската ДС.

 Новият сборник допълва тази линия като разкрива сътрудничеството на Държавна сигурност с останалите струни от т. нар. социалистически лагер – Чехословакия, Унгария Полша, Румъния и Албания. Последната – Албания – е интересна като страна, в която много по-голямо влияние има Китай отколкото Съветския съюз.

Освен с КГБ и ЩАЗИ Държавна сигурност е работила и с репресивните органи на комунистическите режим в другите страни от бившия Източен блок, но тези връзки между тоталитарните служби са контролирани от Кремъл до разпада на т. нар. социалистически лагер през 1989 г.

Това разкриват неизследвани до момента архивни документи, събрани в сборника „Държавна сигурност и разузнавателните служби на страните от Източния блок (1944-1989)“, ново издание на
Комисията по досиетата.

Неговата премиера се състоя във вторник (25 октомври 2016 г.) в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и беше уважена от експерти по националната сигурност, изследователи, общественици и граждани.

 Сред присъстващите бяха министърът на вътрешните работи (2014-2015) проф. Веселин Вучков,  зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов, Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет и др.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и малцинствата” на Комисията по досиетата.

Неговата премиера се състоя неотдавна в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Изданието излиза под №32 от документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС” и е от издателската програма на независимия държавен орган за 2015 г.

То е своеобразно продължение на други две предишни издания на Комисията, а именно „Държавна сигурност и еврейската общност в България” от 2012 г. и двутомният сборник  от 2013 г. „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес 1945-1985 г.”, том 1 и том 2 обхващащ периода 1985-1989 г.

Естествено, новият сборник е концентриран върху малцинствата извън мюсюлманското и еврейското. Съставителите от Комисията по досиетата са подбрали архивни документи, отнасящи се до арменското малцинство, ромското, влашкото, както и малцинствените групи на гръцките политемигранти, албанците, кримските татари и каракачаните.

Дейността на Държавна сигурност към тях е отражение на партийно-държавната политика по време на тоталитарния комунистически период.

„Включените в сборника документи, отразяващи работата на ДС по линия на малцинствата, разкриват по красноречив начин факта, че към различните малцинства се прилагат различни мерки за „приобщаване”, „адаптиране”, „модернизиране”, „преодоляване на етническите различия” и др.”, посочват във въведението съставителите от Комисията по досиетата.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и колективизацията 1944-1959” на Комисията по досиетата.

Новото издание беше официално представено наскоро в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. То излиза под №24 от поредицата „Из архивите на ДС” на Комисията по досиетата и е част от издателската ѝ програма за 2015 г.

Включените в хартиеното издание фототипно отпечатани документи са 130, а в разширения електронен вариант на сборника – 328 броя.

Новият сборник за първи път събира на едно място толкова голям масив от архивни документи на репресивния апарат на БКП за насилственото отнемане на земята на българите след установяване на комунистическия режим в страната.

Въпреки че колективизацията в България, извършена през 40-те и 50-те години на ХХ век по съветски модел, засяга огромен брой хора, не са много изследванията след промените, които да дават по-цялостна представа за политиката на комунистическата партия по този въпрос, още по-малко ролята и задачите на Държавна сигурност.

Тук бил откроил изследванията на Владимир Мигев „Колективизацията на българското село” (1995) и на доц. Михаил Груев „Преорани слогове”, което подробно разглежда колективизацията в Северозападна България.

В сборника „Държавна сигурност и колективизацията 1944-1959” обаче на преден план са откроени репресивните средства и методи, използвани от ДС за осъществяване наложената от Българската комунистическа партия политика.

Върху това акцентира на премиерата на изданието и Ваня Жекова, член на Комисията по досиетата, по чиято идея е съставен сборника.

Архивните документи разкриват точно тези принудителни и репресивни мерки, някои от които са брутални – побоища, заплаха с оръжие и използването му за сплашване на селяни, отказали да се включат в ТКЗС (трудови кооперативни земеделски стопанства), арести.