Тази седмица беше официалната премиера на новия документален сборник „Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО” на Комисията по досиетата, който представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

Изданието излиза под №25 от документалната поредица на независимия държавен орган „Из архивите на ДС” и е част от издателската му програма за 2015 г. Документите в него са на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА – военното разузнаване по времето на комунизма и разкриват неговата дейност срещу НАТО.

Това е едва второто издание, в което са поместени автентични документи на военното разузнаване по време на тоталитарния комунистически режим, когато то е пряко подчинено на съветското ГРУ и напълно зависимо от него в идеологическо, кадрово, оперативно и техническо развитие. През 2012 г. Комисията по досиетата издаде първия сборник с документи на разузнавателните служби на БНА, озаглавен „Военното разузнаване при комунизма.

От тази гледна точка новият сборник е още една важна крачка в осветяването на дейността на РУ-ГЩ, още повече като се има предвид, че и към момента неговия наследник в лицето на служба „Военна информация” зорко брани досиета от времето на комунистическия режим.

Съставителите от Комисията по досиетата подчертават във въведението, че „Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО” е част от международен изследователски проект, озаглавен „Принос към историята на НАТО, видяна през архивите на Варшавския пакт”.

 Варшавският пакт или организацията на Варшавския договор, както е известен, е създаден през 1955 г. между страните от съветския лагер (Албания се оттегля през 1961 г., а ГДР се присъединява през 1968 г, бел. ред.) като отговор на създадения 6 години по-рано Северноатлантически пакт (НАТО), а НРБ е членка от самото му основаване.

„Без съмнение и Първо главно управление на ДС, и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, както всички други органи са били подчинени на общото ръководство на Варшавския договор, командван от СССР”.

С тези думи проф. Йордан Баев от Софийския университет „Св. Климент Охридски” , отговори на въпроса на основателя на desebg.com журналиста Христо Христов дали архивните документи на Първо главно управление (ПГУ) на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване при комунизма, бел. ред.) са водили самостоятелна политика и дейност.

Това стана по време на премиерата на двата нови сборника на Комисията по досиетата „Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО“ и „ПГУ–ДС и Варшавският пакт срещу НАТО (1959-1991)“. Те бяха представени официално в понеделник (8 февруари 2016 г.) в Централния военен клуб при засилен интерес.

В понеделник, 8 февруари 2016 г., от 17.30 ч. в зала 1 на Централния военен клуб Комисията по досиетата представя два от новите си сборници, посветени на дейността на тоталитарните комунистически служби срещу Северноатлантическия пакт.

Сборниците са част от изследователската програма на Комисията по досиетата, реализирана в края на 2015 г., като официалната им премиера ще стане факт утре, когато ще бъде открита публичната дейност на независимия държавен.

Новите издания са тематично обединени и излизат под №25 и №30 от поредицата „Из архивите на ДС”.

Сборник №25 е озаглавен „Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО“ и разкрива ролята и мястото на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА в дейността на страните, участнички във Варшавския пакт, насочена срещу САЩ и западноевропейските държави-членки на НАТО.

„На 3 януари т. г. [1967 г.] работниците в един от цеховете на ЛВЗ „В. Коларов” в Русе почти не работили, а се събрали на едно място и коментирали увеличението на цените на някои стоки и измененията в Закона за пенсиите. На обяд отишли на лавката, но като видели новите цени на колбасите, започнали да ругаят и без да купят нещо, се върнали в цеха”.

„На партийно събрание в ДЗЗ „Димитър Благоев" в Русе, проведено на 30 декември м. г. [1967 г. ] повечето от изказалите се изразили мнение, че протоколът от това събрание трябвало да се изпрати направо до ЦК на БКП, а не до Градския комитет на партията, защото той заблуждавал Окръжния комитет, а той от своя страна – ЦК на БКП. Някои се изказали, че в ЦК на БКП имало някакъв враг, затова били взети такива „неправилни решения”. На събранието не присъствали работници и служители със заплати до 100 лв.”

„Работничка на име Жечка се изказала, че когато била инструкторка на Окръжния комитет на БКП тя вярвала в мероприятията на партията и правителството и правилно агитирала при масовизацията на ТКЗС, но в сегашните мероприятия не вярвала”.

Цитираните абзаци са извадки от документи на Държавна сигурност от времето, когато Българската комунистическа партия се подготвя да чества четвърт век от началото на огромния социален експеримент, който по съветски образец прилага в България – изграждането на развито социалистическо общество, в което всички са равни, а основен двигател е работническата класа начело с БКП.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям документалния сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност – профсъюзите, стопанският живот и работниците”, от страниците на който са взети цитираните пасажи.