Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и колективизацията 1944-1959” на Комисията по досиетата.

Новото издание беше официално представено наскоро в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. То излиза под №24 от поредицата „Из архивите на ДС” на Комисията по досиетата и е част от издателската ѝ програма за 2015 г.

Включените в хартиеното издание фототипно отпечатани документи са 130, а в разширения електронен вариант на сборника – 328 броя.

Новият сборник за първи път събира на едно място толкова голям масив от архивни документи на репресивния апарат на БКП за насилственото отнемане на земята на българите след установяване на комунистическия режим в страната.

Въпреки че колективизацията в България, извършена през 40-те и 50-те години на ХХ век по съветски модел, засяга огромен брой хора, не са много изследванията след промените, които да дават по-цялостна представа за политиката на комунистическата партия по този въпрос, още по-малко ролята и задачите на Държавна сигурност.

Тук бил откроил изследванията на Владимир Мигев „Колективизацията на българското село” (1995) и на доц. Михаил Груев „Преорани слогове”, което подробно разглежда колективизацията в Северозападна България.

В сборника „Държавна сигурност и колективизацията 1944-1959” обаче на преден план са откроени репресивните средства и методи, използвани от ДС за осъществяване наложената от Българската комунистическа партия политика.

Върху това акцентира на премиерата на изданието и Ваня Жекова, член на Комисията по досиетата, по чиято идея е съставен сборника.

Архивните документи разкриват точно тези принудителни и репресивни мерки, някои от които са брутални – побоища, заплаха с оръжие и използването му за сплашване на селяни, отказали да се включат в ТКЗС (трудови кооперативни земеделски стопанства), арести.

След самостоятелни документални сборници за дейността на репресивния апарат на БКП при насилствената смяна на имената на мюсюлманите в НРБ (в два тома) и за отношението към еврейската общност Комисията по досиетата представи нов сборник „Държавна сигурност и малцинствата”, който хвърля светлина върху цялостната роля и задача на ДС към малцинствата при изпълнението на политиката на комунистическия тоталитарен режим до 1989 г.

Новото документално издание беше официално представено в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (на 8 юни 2016 г.). Предложението да се издаде подобен сборник е на зам.-председателя на Комисията по досиетата Айруш Хаджи, самият той жертва на политиката на БКП и ДС при насилствената смяна на имената в Корница през 70-те години на миналия век.

Цялата насилствена политика на режима на БКП срещу българските селяни, описана подробно в документите на Държавна сигурност, беше представена по време на премиерата на документалния сборник на Комисията по досиетата – „Държавна сигурност и колективизацията 1944-1959”.

Представянето на новото документално издание се състоя в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в сряда (18 май 2019 г.) и събра членове на Комисията, университетски преподаватели, студенти, журналисти и граждани.

„От документите в сборника става въпрос за една кардинална промяна в българското общество, което преимуществено се е занимавало със земеделие и селскостопанска дейност. Архивите разкриват как толкова дълбоко вкоренени в българина ценности се сблъскват с реалностите на един режим, чиято цел е била да откъсне човека от земята и да го направи работник в градовете в процеса на урбанизацията и до ден днешен изписваме резултатите оттогава”, заяви доц. Костадин Грозев от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Тази неделя в електронната библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и юриспруденцията 1944-1975”, чиято премиера се състоя неотдавна в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Изданието излиза под №29 от поредицата „Из архивите на ДС” и е част от изследователската програма на Комисията по досиетата за 2015 г.

Книжното тяло съдържа общо 194 фототипно отпечатани документи, а разширеното електронно издание – 316.

Тези архиви разкрива дейността на Държавна сигурност, насочена срещу видни представители на юридическата мисъл в България след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и установяването на тоталитарния комунистически режим.

За разлика от повечето сборници, издадени до момента от Комисията, този се отличава с факта, че в основата си съдържа конкретни данни срещу над 20 прависти.

Те са отделени в първата част на документалното издание и са разположени на около 300 страници.

Страници, изпълнени с факти за месомелачката, пред която минават тези по-известни представители на юридическата мисъл в страната от времето на съветската окупация до утвърждаването на тоталитарното управление на БКП или през смъртни присъди на „народния съд”, през лагерите и изселванията до следенето и разработването им от Държавна сигурност.

Във въведението на сборника съставителите му от Комисията по досиетата са отбелязали, че периодът, който обхваща документите е 1944-1975 г.

И ако началната година не буди въпроси, то 1975 г. е очертана като крайна година, защото в средата на 70-те години видните юристи, оцелели от съдебните преследвания, лагери и административни репресии вече са на пределна възраст, оттеглили са се от активна дейност и не представляват интерес за ДС.