Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Декомунизация по български – без лустрация и отваряне на досиетата |
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Декомунизация |
Написано от Христо Христов |
Вторник, 26 Април 2011 09:32 |
Големият пропуск на декомунизационните процеси в България след падането на Берлинската стена и рухването на Източния блок е отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност още в началото на прехода от комунистически режим към демокрация. Ако това беше станало, със сигурност една част от схемите, приложени от бившите комунисти в политическото и икономическото развитие на страната, нямаше да бъдат осъществени по начина, по който бяха забавени важни промени за утвърждаване на основни демократични принципи.
Декомунизацията в България има основна роля в разграждане на комунистическата тоталитарна система след 1989 г. Тя представлява пакет от законодателни мерки с политически, икономически, културен и морален характер. По подобие на някои други страни от бившия социалистически лагер в България тези промени се договарят и извършват от своеобразен политически форум (кръгла маса) , който легитимира, както опозиционните сили, така и наследниците на БКП.
Значението на Кръглата маса Ако веднага след принудителното оттегляне на Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 г. в БКП се говори за преустройство, а на първите демократични митинги е поставен въпроса за възстановяване на гражданските свободи, то същинската промяна – смяната на целия комунистически модел на управление – е поискана от новосформираната опозиция няколко месеца по-късно, в началото на 1990 г. Това става на Кръглата маса, действала в периода 3 януари 1990 г. – 15 май 1990 г. На нея за първи път се сблъскват вижданията за промяна в страната на управляващата БКП/БСП (БКП се преименува в БСП през април 1990 г.) и Съюза на демократичните сили (СДС), обединил над 15 опозиционни политически партии и организации. В продължение на пет месеца се водят преговори и се търсят политически решения, които поставят началото на българския преход от комунизъм към демократична държава и общество. БКП е принудена да отстъпва от ретроградните си позиции под натиска на международната ситуация, опозицията и всекидневните митингите и протестите в страната. В стремежа си да задържи властта и да забави реформите БКП се опитва да организира паралелни кръгли маси с казионни организации, да води само разговори с опозицията и да заменя с декларации конкретни неотложни политически решения. Стига се до това СДС да напусне преговорите в моменти, когато БКП не изпълнява поетите ангажименти. Такива става два пъти – първия, когато комунистическата партия не спазва договореността за осигуряване на сгради, печатна база и вестникарска хартия на опозицията и втория път, когато управляващите отказват да разпуснат първичните партийни организации по месторабота.
Основни цели и постижения на Кръглата маса Основната цел на Кръглата маса е да договори трансформацията на политическата система от тоталитарна в демократична. Заседанията се предават директно по радиото и телевизията и хората за първи път могат да станат преки свидетели на разгорещения политически дебат между управляващи и опозиция. След остри спорове е приет нейният статут, в който тя е определена като орган, който „изразява политическата воля на българския народ“. Тя е резултат на политическа договореност, а не на избори и се превръща в най-важния държавен орган. Участниците в него се договарят да използват своето представителство в законодателните и изпълнителните органи и общественото си влияние, за да осигуряват приетите с консенсус споразумения.
Непоследователно прилагане на декомунизационните процеси Основните политически споразумения на Кръглата маса не са достатъчни за пълното разграждане на тоталитарната система в България. До голяма степен следващата важна стъпка е продължаване на започналата декомунизация с приемането на пакет от конкретни законодателни мерки, в резултат на които да бъдат отстранени различни остатъци от тоталитарната система, които влияят негативно върху развитието на демократичното общество. Непоследователното прилагане на основните декомунизационни механизми до голяма степен проваля и следващия етап от българския преход, а именно икономическите реформи. Редица правителства заменят провеждането на икономически реформи с псевдореформи, в резултат на което страната губи пет-шест години, време, през което се изчерпват материалните и духовни ресурси на обществото. В много от причините за съпротивата за поемането по пътя към пазарна икономика се виждат отчетливо сенките на тоталитарното минало (сайтът Държавна сигурност.com ще предложи отделен текст за декомунизацията в икономиката и установяването на пазарната икономика).
Въпреки че основите са положени на Кръглата маса, декомунизацията не е ясно изразена в предизборните платформи на политическите партии в България по време на прехода. В отделни периоди в тези документи могат да бъдат открити отделни елементи на декомунизацията, но като цяло тя не съдържа онези основни пунктове, които в други страни от бившия Източния блок се прилагат веднага след рухването на Берлинската страна, като Чехия, Полша, Унгария и бившата ГДР. Темповете и последователността им в България са несравними.
В предизборната си платформа от 1990 г. преди първите демократични избори на 10 юни същата година БСП декларира, че вече са направени някои стъпки (предимно в резултат на споразуменията на Кръглата маса), които я разграничават от предишната тоталитарна система:
БСП декларира: „Ние никога вече на никого няма да позволим еднолично да управлява, да не отговаря за действията си, да бъде над закона или да си намира „вратички“ за предимства и привилегии“ и отрича насилието. Социалистическата партия прокламира спазването на основни човешки права и свободи, които по време на управлението на БКП са системно нарушавани:
Икономическата формула за изграждане на демократична държава е:
СДС и декомунизацията През 1990 СДС вижда разграждането на тоталитарната система в:
СДС се обявява против всякакви форми на политическа, социална, етническа и религиозна дискриминация. Съюзът е за „плурализъм на интересите, за диалог, компромис и съгласие в името на националните и общочовешките ценности“. За един от основните принципи е издигнат принципът за правата на човека, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека.
Декомунизационни икономически реформи и външна политика, предложени от СДС Икономическата политика на СДС се изгражда на принципа, че „само икономически независимият от държавата може да повлияе политически върху нея“ и за:
СДС приканва и за морал в политиката и се обявява за външна политика, „ориентирана към пълна интеграция с европейските структури – стопански, финансови, политически“.
ДПС и декомунизационните процеси През 1990 г. Движението за права и свободи (ДПС) определя като едно от най-тежките престъпления на режима „целенасоченото противопоставяне на отделни етнически и религиозно-културни общности една на друга“. Като главна цел ДПС си поставя „пълното и безусловно зачитане на правата и свободите на човека и на всички етнически и религиозно-културни общности в България“. След провеждането на така наречения „възродителен процес“ през 1985 г. и на „голямата екскурзия“ през лятото на 1989 г. ДПС да си поставя следните основни задачи:
Декомунизация без лустрация и отваряне на досиетата В следващите програми на политическите партии най-сериозно са застъпени промените в икономическата сфера като част от разграждане на тоталитарното наследство. В нито едно от тях обаче не е застъпено провеждането на лустрация (вижте неуспешните опити за приемане на лустрацията тук). В началото на прехода липсва и политика за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност и огласяване на нейните агенти. Такова изискване не е поставено от СДС по време на Кръглата маса. То отсъства като политика и при 13-месечното управление на първото демократично правителство на СДС през 1991-1992 г. Поради тези причини най-голямо влияние и зависимост от комунистическото минало по време на българския преход оказват досиетата на ДС. |