Европейският парламент прие в сряда (23 ноември 2016 г.) стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни.

С изключително важния документ Европейският съюз се противопоставя на опитите за разделение на общността чрез дезинформацията и пропагандата на хибридната война, водена от трети страни, враждебно настроени срещу ЕС.

Като такава страна е посочена Русия, а като недържавни субекти – ИДИЛ/ДАЕШ, Ал Кайда и други джихадистки терористични групи. Резолюцията е приета с 304 гласа „за“ срещу 179 „против“ и 208 „въздържали се“.

ЕП: Кремъл финансира политически партии

Целите на руската пропаганда срещу Европейския съюз са изопачаване на истината, провокиране на страх, съмнение и разделение в ЕС, като Европейският парламент директно посочва, че Русия „финансира политически партии и други организации в ЕС с цел предизвикване на политическо разединение”.

В документа е подчертано, че голяма част от пропагандата на Кремъл има за цел да представи някои европейски страни като принадлежащи към „традиционната сфера на влияние на Русия“. България и българското общество са обект точно на подобно внушение от години.

Фалшифицирането на историята

В приетия документ има и българско участие. Евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), е предложил следният изключително важен абзац, имащ пряко отношение към необходимостта от преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало, опитите за подмяна на историята и нуждата от реформа на образователната система с цел изучаването на престъпленията на комунистическите режими. Абзацът гласи:

„[Европейският парламент] отбелязва, че фалшифицирането на историята е една от основните му стратегии [на руското влияние]; в тази връзка отбелязва необходимостта от повишаване на осведомеността за престъпленията на комунистическите режими посредством публични кампании и образователните системи и от подкрепа за изследователски дейности и дейности по документиране, по-специално в бившите членки на Съветския блок, с цел противодействие на наративното послание на Кремъл.”

Интересно е, че първият основен документ, на който Европейският парламент се позовава при приемането на резолюцията, е Резолюцията си от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма. Тази резолюция е одобрена от българският парламент, но решението в нея за смяна на учебните програми и съдържанието на учебниците по история за изучаването на тоталитарните режими на ХХ, включително и комунистическия, не е изпълнено в България.

Руската пропаганда и дезинформация

В частта за руската пропагандна война Европейският парламент приема следната позиция:

„...Русия използва контакти и срещи с партньори от ЕС по-скоро за пропагандни цели и за публично отслабване на общата позиция на ЕС, отколкото за установяване на истински диалог;

Признава използването от страна на руското правителство на широк набор от средства и инструменти, като мозъчни тръстове и специални фондации (напр. Русский мир), специални органи (Россотрудничество) многоезични телевизионни канали (напр. RT), псевдо информационни агенции (напр. Спутник), трансгранични социални и религиозни групи, тъй като режимът желае да се представи като единствен защитник на традиционните християнски ценности, социални медии и интернет троли, за поставяне под съмнение на демократичните ценности, разделяне на Европа, мобилизиране на вътрешна подкрепа и създаване на представа за нефункциониращи държави в източното съседство на ЕС;

подчертава, че Русия инвестира значителни финансови ресурси в своите инструменти за дезинформация и пропаганда, използвани или пряко от държавата или чрез контролирани от Кремъл дружества и организации; подчертава, че от една страна, Кремъл финансира политически партии и други организации в ЕС с цел предизвикване на политическо разединение, и че от друга страна, пропагандата на Кремъл е пряко насочена към конкретни журналисти, политици и лица в ЕС;

Припомня, че службите за сигурност и разузнавателните служби са достигнали до заключението, че Русия има капацитета и намерението да извършва операции, които имат за цел да дестабилизират други държави; посочва, че това често става под формата на подкрепа за политически екстремисти и мащабни дезинформационни и масмедийни кампании; отбелязва освен това, че такива медийни дружества присъстват и осъществяват активна дейност в ЕС;

Посочва, че информационната стратегия на Кремъл допълва политиката му на засилване на двустранните отношения, икономическото сътрудничество и съвместните проекти с отделни държави — членки на ЕС, с цел отслабване на единството и подкопаване на политиките на ЕС;

Изтъква, че стратегическата комуникация на Русия е част от една по-голяма подривна кампания за отслабване на сътрудничеството в ЕС и суверенитета, политическата независимост и териториалната цялост на Съюза и неговите държави членки; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да проявяват бдителност по отношение на руските информационни операции на европейска територия, да увеличат споделянето на капацитет и усилията в областта на контраразузнаване с цел противодействие на такива операции;

Отправя остра критика по отношение на руските опити за прекъсване на процеса на интеграция в ЕС и в тази връзка изразява съжаление относно руската подкрепа за антиевропейските сили в ЕС, по-специално за крайно десни партии, популистки сили и движения, които отричат основните ценности на либералните демокрации;

Изразява сериозна загриженост във връзка с бързото разрастване на вдъхновени от Кремъл дейности в ЕС, включително на дезинформация и пропаганда, насочени към запазването или увеличаването на руското влияние за отслабване и разцепване на ЕС; подчертава, че голяма част от пропагандата на Кремъл има за цел да представи някои европейски страни като принадлежащи към „традиционната сфера на влияние на Русия“;

отбелязва, че една от основните му стратегии е разпространяването и налагането на алтернативно наративно послание, което често се основава на манипулирано тълкуване на историческите събития и цели оправдаване на нейните външни действия и геополитически интереси; отбелязва, че фалшифицирането на историята е една от основните му стратегии; в тази връзка отбелязва необходимостта от повишаване на осведомеността за престъпленията на комунистическите режими посредством публични кампании и образователните системи и от подкрепа за изследователски дейности и дейности по документиране, по-специално в бившите членки на Съветския блок, с цел противодействие на наративното послание на Кремъл;

Подчертава, че Русия използва отсъствието на международна правна рамка в области като киберсигурността и липсата на отговорност в медийното регулиране и обръща всяка неяснота по тези въпроси в своя полза; подчертава, че агресивните действия на Русия в киберпространството улесняват информационната война; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да обърнат внимание на ролята на точките за обмен на интернет трафик като жизненоважна инфраструктура в стратегията за сигурност на ЕС;

подчертава неотложната необходимост да се гарантира устойчивостта на информационните системи на равнището на ЕС и на държавите членки, особено срещу откази и прекъсвания, които могат да имат централна роля в един хибриден конфликт и в противодействието на пропаганда, както и от тясно сътрудничество в това отношение с НАТО, особено с Центъра на НАТО за високи постижения в областта на кибернетичната отбрана;

Приканва държавите членки да разработят координирани механизми за стратегическа комуникация в подкрепа на определянето и противодействието на дезинформация и пропаганда, за да се изобличат хибридните заплахи.”  

Като отговор на руската хибридна война Европейският парламент предлага инвестиране в повишаване на осведомеността, образование, онлайн и местни медии, разследваща журналистика и информационна грамотност в ЕС. Това ще даде възможност на гражданите критично да анализират медийното съдържание с цел идентифициране на пропагандата.

Само ден след приемането на документа руският президент Владимир Путин реагира с неодобрение на резолюцията, определяйки я като „деградация на демокрацията в западното общество”.