Най-новата политическа формация „Да България”, която беше учредена днес, си поставя за цял да не допуска сред членовете си лица с принадлежност към Държавна сигурност.

Това стана ясно от речта на лидера ѝ Христо Иванов пред учредителното събрание днес в столицата.

Министърът на правосъдието (2014-2015) в служебния кабинет Близнашки и кабинета Борисов-2 лансира т. нар. Пакт за почтеност, по повод на който заяви:

„Днес, основавайки „Да, България” ние трябва да сключим помежду си един пакт за почтеност.

На първо място това означава, че всеки, който става член на движението декларира липсата на принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност.”

Предстои да се потвърди при съдебната регистрация дали в устава на новия политически проект, една от чиято основни цели е борбата с корупцията, направената днес публична заявка ще бъде разписана и ще бъде спазена.

През последните години недовършените процеси на декомунизация (справедливост и осъждане на извършители на престъплени япри комунизма, лустрация, разкриване на сътрудниците на тоталитарните служби и изучаването на тоталитарното минало в училище и ВУЗ) не са били обект на програмните документи и изобщо приоритети на т. нар. десни и дясноцентристки партии и коалиции в България (Реформаторски блок, ГЕРБ).

Конюнктурното отношение по тази проблематика е водила до факта, че дори когато те т. нар. десни са управляващи да обвиняват публично за някои проблеми отделни представители на ДС или тоталитарните служби до 1989 г. като система, но в същото време не са предприели никакви адекватни мерки за решаването им.

Така в ГЕРБ от самото начало допусна сътрудници на тоталитарните служби да могат да бъдат избирани за народни представители, а заедно с Реформаторския блок на последните местни избори през есента на 2015 г. вкараха в листите си лица с агентурно минало, които бяха избрани за кметове или общински съветници.

До момента нито една политическа партия не е поставила условие членовете ѝ да не са свързани с Държавна сигурност.

Лидерът на „Да България” Христо Иванов неотдавна пред българи от чужбина говори и за „лустрация второ поколение” без обаче да стане ясно какво точно има предвид.

С днешната си заявка той за първи път по-сериозно застъпва проблема с недовършената декомунизация в България и поставянето на разделителна линия между политически субект и репресивния апарат на БКП.

Интересно е, че докато той беше министър на правосъдието този подход не беше прилагат от него.

През януари 2015 г. със заповед на министър Христо Иванов Министерството но правосъдието обяви комисията по избора на кандидат за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз. Малко след това обаче се стигна до разпадане на комисията, след като двама от членовете и си направиха отвод.

До това положение се стигна, след като депутатът от ГЕРБ Методи Андреев даде гласност на факта, че в комисията по избора на кандидат за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз фигурира проф. Жасмин Генова-Попова, която е разкрита като сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1979 г., а след това и на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия под псевдонимите „ЖУЖА” и „ЧОЛАКОВ”.

Давайки гласност на случая през януари 2015 г. депутатът Андреев публично призова министър Иванов да прояви морал и да не допуска подобни лица да представляват България и да определят европейското бъдеще на държавата.

На 23 август 2015 г., в деня, когато е сключен пактът Молотов-Рибентроп, представители на 8 държави – Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия, учредиха инициатива за създаването на международен орган за разследване на престъпленията на комунизма и решиха да свикат експертна група по темата, напомня изданието. Двете страни, чиито министри на правосъдието не предприеха действия за присъединяването към този важен процес за установяване на историческата истина, бяха България и Румъния като северната ни съседка по-късно се присъедини.

До оставката си през декември 2015 г. Христо Иванов като министър не предприе необходимото за присъединяването на България, нито това стори настоящият министър на правосъдието Екатерина Захариева, като по този начин България е единствената страна от бившия Източен блок, която не е подкрепила инициативата за създаването на международен трибунал за осъждането на престъпленията на комунизма.