Възхвалата на „народния съд“ не може да се ползва със законова защита като свободно слово, защото това говорене е равносилно на проява на тежко насилие срещу политическите опоненти.

Този извод е направил Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, отхвърляйки като неоснователна жалбата на Валери Жаблянов, бивш политик от БСП и зам.-председател (2017-2018) на 44-то Народно събрание (2017-2021), съобщи сайтът capital.bg.

Жаблянов беше освободен от поста зам.-председател на парламента през 2018 г. след като се оказа автор на скандална декларация на БСП, в която се твърдеше, че „Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“.

Бившият политик от БСП, който беше изключен от партията през 2021 г., е завел дело в ЕСПЧ с претенцията, че е нарушено правото му на свобода на изразяване.

ЕСПЧ обаче е приел, ;е проповядването на такъв вид тежко насилие срещу политически опоненти не може да е защитена реч.

Решението на Съда в Страсбург, обявено във вторник (27 юни 2023 г.), е ценно с критериите, които дава за границите на правото на свободно изразяване на политиците, когато става въпрос за пропагандиране и защитаване на насилствени репресивни режими и оправдаването на такива методи като противоконституционно политическо правосъдие, каквото по същество е „народния съд“.

В решението си Европейският съд по правата на човека прави исторически преглед на дейността на „народния съд“, за да стигне до извода, че говоренето на Жаблянов не може да се ползва със защита за свобода на словото.

Припомнено е, че заедно с това говорено политикът от БСП е демонстрирал пренебрежително поведение в пленарната зала по време на предложеното едноминутно мълчание в памет на жертвите на комунизма на 1 февруари 2018 г., когато в България е Денят за почит и преклонение пред жертвите на тоталитарния комунистически режим.

ЕСПЧ е приел, че това поведение противоречи на защитата на човешките права, залегнали в Конвенцията за правата на човека.

„В пленарната зала Жаблянов е говорил в качеството си на представител на политическата партия, която е наследник на партията, управлявала през целия комунистически режим и която е най-отговорна за създаването и функционирането на Народния съд“, е припомнил съдът в Страсбург.

Т. нар. Народен съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт в нарушение на действащата по това време Търновска конституция.

Функционира в периода декември 1944 г. – април 1945 г., като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военен елит на страната.

При подготовката на процесите близо 30 000 са арестуваните, като над 10 000 от тях са подсъдими. Срещу семействата на изправените пред „народния” съд също са предприети мерки – изселени са над 11 000 души в различни краища на страна.

За протичането на съдебните процеси са създадени 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени състава. Първи върховен състав съди на бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – народните представители от 25-то Народно събрание (1940-1944).

„Народеният съд” издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

През 1996 г. Върховният съд на Република България отменя като незаконосъобразни присъдите на Първи и Втори върховни състави на „народния съд“, които на 1 февруари 1945 г. произнасят присъдите срещу министрите, депутатите от 25-то Народно събрание, висшите военни и царските съветници.