Народното събрание отхвърли днес на първо четене два законопроекта, съдържащи предложения за промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), чиято цел е да разшири групите на хората, засегнати от репресии по време на „възродителния процес”, осъществен от комунистическия режим начело с Тодор Живков.

Предложенията са внесени в 43-то Народно събрание от лидера на ДПС Лютви Местан и група депутати от движението.

Първият проект предвижда да се считат политически и граждански реабилитирани лица, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим.

Такава категория граждани съществува като потърпевши по време на Майските събития през 1989 г, когато турското малцинство в НРБ се вдига на мирни протести срещу „възродителния процес”, а режимът реагира със сила за потушаването им.

Връщането на имената, сменени насилствено по време на „възродителния процес”,  ще се извършва по улеснена административна процедура, а не както е в момента – по съдебен път.

Това прие Народното събрание днес, одобрявайки на първо четене промяна в Закона за гражданската регистрация, предложена от ДПС. Движението за права и свободи продължава практиката на СДС да предлага законопроекти, важни за декомунизацията и възстановяване на отнети при комунистическия режим права, когато е в опозиция, но не и когато е в управлението на страната.

Независимо от тази колитическа конюнктура настоящият законопроект има изгледи да бъде приет.

ГЕРБ и Реформаторският блок ще се опитат да приемат ограничаване на кадрите и агентурата на комунистическите тоталитарни служби на ръководни постове в държавната администрация и съвременните специални служби.

Това стана ясно от внесения в Народното събрание от депутати от двете политически формации законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация. Поправките предвиждат получаването на достъп до класифицираната (секретна) информация да преминава и през проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Проверката ще се извършва от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС). Вносителите обаче са пропуснали подробността, че в момента и в двете държавни структури работят установени официално от Комисията по досиетата сътрудници на бившата Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, което по този въпрос ги поставя в конфликт на интереси.

Ако проектозаконът бъде приет от парламента, ще трябва да бъдат извършени проверки за принадлежност на няколко стотин държавни служители, на които вече са им издадени допуски за достъп до класифицирана информация.

Неосъществената декомунизация, липсата на лустрация и късното отваряне на досиетата са основните причини 25 години след  края на тоталитарна комунистическа режим и началото на демокрацията по-голямата част от българското общество да оценява прехода като неуспешен.

 Тази теза изрази разследващият журналист и основател на сайта desebg.com Христо Христов по време на обществената дискусия „Българският преход и Държавна сигурност”. Инициативата беше е организирана от фондация „Контрад Аденауер” и Национален граждански форум „Българка” и се проведе в сряда (5 ноември 2014 г.) в София.

 „С неосъществяването на тези три стъпки беше дадена възможност на лицата пряко свързани с комунистическата диктатура да заемат ключови места в политиката, икономиката, в държавното и местно управление”, посочи Христов.