Националното ръководство на „Съюза на репресираните от комунизма – Памет” внесе в Конституционния съд (КС) протестно писмо срещу главния прокурор Сотир Цацаров за атаката му към отменената от парламента давност за разследване на престъпленията на комунистическия режим.

В края на декември 2015 г. Цацаров атакува в КС поправките в Наказателния кодекс, с които през септември 2015 г. Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС бяха приети поправки, позволяващи отпадането на давността за разследване на престъпления, извършени по време на тоталитарната диктатура на БКП.

Вместо БСП и АБВ главният прокурор реши да атакува новите разпоредби, обявявайки за противоречащи на конституцията.

„Съюзът на репресираните от комунизма – Памет“ няма да се примири с подобни опити и решения за връщане на давността за комунистическите престъпления и омаловажаване на въпроса за паметта и справедливото възмездие. Това не е дълг само на нашата организация, това е дълг на всички българи, на всички институции, раздаващи правосъдие”, се посочва в протеста на репресираните до КС.

Номинираните кандидати за удостояване с почетните звания и отличия на Столична община да декларират, дали са работили за бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Такава промяна в Наредбата за символиката гласува Столичният общинския съвет на заседанието си в четвъртък (23 януари 2014 г.). Предложението е внесено от общинските съветници от „Синята коалиция” Вили Лилков (ДСБ), Атанас Атанасов (ДСБ) и Владимир Кисьов (СДС).

 В декларацията кандидатът за почетно звание или отличие трябва задължително да съобщи дали е имал принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. При подаване на неверни данни Общинският съвет има право да отнема присъденото звание.

Богословският факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски” е първата институция, която се е възползвала от законовата възможност за извършване на предварителна проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност на своето ръководство. Това съобщи Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, на научната дискусия „Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма”, проведена в богословския факултет на 10 ноември 2011 г.

Доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет, първи от всички институции в страната е подал в комисията по досиетата данни за проверка на хората, които заемат ръководни постове във факултета. Освен лицата на ръководни длъжности са проверени и всички щатни служители, както и хоноруваните бивши професори от Духовната академия, които са дали съгласието си.

Доц. Омарчевски заяви при откриването на дискусията, че Богословският факултет е такава институция, за която моралът е изключително важен. Той посочи, че с организираната академична конференция, посветена на БПЦ при комунизма, се поставя началото на научен проект, чиято цел е да се осветли близкото минало и влиянието на комунистическия режим върху църквата.

Екатерина Бончева съобщи още, че пловдивският митрополит Николай е подал в комисията по досиетата искане за проверка за принадлежност към ДС на служителите в цялата Пловдивска епархия – 191 души.

Същото е сторил и пастор Врачев за Евангелиската петдесятна църква.

Главният прокурор Сотир Цацаров атакува пред Конституционния съд (КС) промените в Наказателния кодекс (НК), с които през септември 2015 г. 43-то Народно събрание премахна  давността за престъпления на комунистическия режим (1944-1989).

По негово искане с днешна дата (22 декември 2015 г.) КС е образувал дело №13/2015, докладчик по който ще е съдия Мариана Карагьозова-Финкова.

Подобен ход се очакваше от депутатите на БКП и АБВ, които не подкрепиха преди три месеца приетите поправки в НК, но Цацаров ги изпревари.

На 17 септември 2015 г. с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС парламентът одобри поправките в НК, с които беше прието, че погасяването на наказателно преследване се изключва за  „тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции”.