Бившият дългогодишен кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност, а след промените директор на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров беше признат за виновен и осъден на 10 години затвор за присвояване на валута в евро и долари, равностойна на 4.7 млн. лева от бюджета на разузнавателната служба. Военните съдии постановиха и конфискация на половината имущество на подсъдимия, като съдебното решение беше произнесено днес.

Присъдата на Софийския военен съд е на първа инстанция и може да се обжалва пред Софийския военно-апелативен съд. Поради секретността на документацията процесът срещу Киров се гледа при затворени врата, защото цялата информация по делото е секретна.

Според прокуратурата Кирчо Киров е оправдал кражбата на парите, съставяйки над 1000 официални финансови документа, с цел да бъдат използвани за доказване на несъществуващи служебни разходи.

Номинираните кандидати за удостояване с почетните звания и отличия на Столична община да декларират, дали са работили за бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Такава промяна в Наредбата за символиката гласува Столичният общинския съвет на заседанието си в четвъртък (23 януари 2014 г.). Предложението е внесено от общинските съветници от „Синята коалиция” Вили Лилков (ДСБ), Атанас Атанасов (ДСБ) и Владимир Кисьов (СДС).

 В декларацията кандидатът за почетно звание или отличие трябва задължително да съобщи дали е имал принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. При подаване на неверни данни Общинският съвет има право да отнема присъденото звание.

Богословският факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски” е първата институция, която се е възползвала от законовата възможност за извършване на предварителна проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност на своето ръководство. Това съобщи Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, на научната дискусия „Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма”, проведена в богословския факултет на 10 ноември 2011 г.

Доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет, първи от всички институции в страната е подал в комисията по досиетата данни за проверка на хората, които заемат ръководни постове във факултета. Освен лицата на ръководни длъжности са проверени и всички щатни служители, както и хоноруваните бивши професори от Духовната академия, които са дали съгласието си.

Доц. Омарчевски заяви при откриването на дискусията, че Богословският факултет е такава институция, за която моралът е изключително важен. Той посочи, че с организираната академична конференция, посветена на БПЦ при комунизма, се поставя началото на научен проект, чиято цел е да се осветли близкото минало и влиянието на комунистическия режим върху църквата.

Екатерина Бончева съобщи още, че пловдивският митрополит Николай е подал в комисията по досиетата искане за проверка за принадлежност към ДС на служителите в цялата Пловдивска епархия – 191 души.

Същото е сторил и пастор Врачев за Евангелиската петдесятна църква.

Парламентът одобри на първо четене днес промени в Наказателния кодекс, според които не се предвижда давност за разследване на престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), като до окончателното решение остава само една крачка – гласуване на второ чете.

Приемането на това историческо решение, 26 години след краха на тоталитарното управление на БКП, стана с подкрепата на народните представители от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС.

Както desebg.com неотдавна информира законодателната инициатива беше внесена от група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок през май 2015 г., а миналата седмица тя беше одобрена от правната комисия в парламента.

Освен тази законодателна инициатива, сформираното по този въпрос мнозинство в 43-то Народно събрание одобри и внесения от лидера на ДПС Лютви Местан  проект, в който също се предвижда отпадането на давността за наказателно преследване за престъпления, извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., като в него  изрично се споменава и „възродителния процес”.