Група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок внесоха в петък (8 май 2015 г.) в парламента законопроект, с който предлагат да отпадне давностния срок за преследване на престъпления, извършени по време на тоталитарния комунистически режим в България в периода 1944-1989 г.

Законопроектът (изтегли законопроекта – тук) предвижда съответни промени в Наказателния кодекс, чрез които да не се изключват по давност редица престъпления.

Престъпления против правата на човека

Такива са тежки престъпления против правата на човека като:

убийство, телесна повреда, обида и клевета, престъпления против равенството на гражданите, против изповеданията, престъпления против политическите права на гражданите, нарушаване на неприкосновеността на жилището и кореспонденцията, престъпления против трудовите права на гражданите, престъпления против брака и семейството, както и престъпления против младежта.

Единната народна партия (ЕНП) с лидер Мария Капон оттегли доверието си от кандидатите си, които след проверка на комисията по досиетата се оказаха с агентурно минало. В декларация от 18 октомври, няколко часа след обявяване на решението на комисията за принадлежност към ДС сред кандидат-кметовете, партията излезе с декларация за недопускане на агенти на комунистическите тайни служби на местните избори.

От дългия списък с 273 имена, свързани с ДС, сред регистрираните от изборните комисии кандидати за кметове в страната ЕНП има трима свои представители:

Кольо Колев (1959) – кандидат за кмет на с. Срем, община Тополовград. Той е бил агент „Аспарух” на Държавна сигурност, Управление „Гранични войски”, разузнавателен отдел от 1983 г. Неговата принадлежност към ДС е продължила и след 10 ноември 1989 г.

Сашо Илиев (1954) – кандидат за кмет на с. Подвръх, община Джебел. Интересното е, че Илиев е вербуван като агент под псевдонима „Божков” на 10 ноември 1989 г. от Районното управление на МВР-ДС в гр. Момчилград. Снет е от оперативния отчет през 1990 г.

Мустафа Кайряк (1956) – кандидат за кмет на с. Партизани, община Дългопол. Той е работил за Окръжно управление на МВР-ДС Варна от 1984 г. по линия на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) под псевдонимите „Джесарет” и „Добруджански”. .

В писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан изселници от Турция, жертви на политиката на БКП, провела т. нар. възродителен процес сред малцинствата в НРБ през 70-те и 80-те години на ХХ век, настояха българският парламент да приеме промени в законодателството, с които да бъде премахната давността над престъпленията на комунистическия режим.

Писмото е придружено с подписка от 1516 души изселници, живеещи днес в шест различни области в Турция и Северен Кипър, като информацията за инициативата бе представена на сайта desebg.com от представители на Инициативния комитет на подписката за разгласяването й.

„Не са забравени и не биха могли да се забравят престъпленията, убийствата, изтезанията, изселванията, уволняванията и геноцида, извършени срещу турците и мюсюлманите в България особено след 70-те години. Осъждането на виновниците след тези години на насилия и изтезания, поне за известните престъпления  от 1984-1989 година, би могло да поуспокои човешката съвест. В противен случай никога няма да настъпи покой за нея”, заявяват изселниците в Турция в подписката си до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан.

Лустрацията за агенти и кадрови служители на ЩАЗИ - бившият репресивен апарат на Германската единна социалистическа партия в Германия, е удължена до 2019 г., съобщи радио Дойче веле.

С гласовете на мнозинството е приета нова поправка, с която срокът за проверките за агентурно минало се удължава до 2019 г.

С това управляващите демонстрират, че са против тегленето на чертата под престъпленията на миналото. Само през 2010 г. в комисията по досиетата са постъпили 90 000 молби за проверки в архивите.