ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

Обн. ДВ. бр.37 от 5 май 2000г.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за: .

Единната народна партия (ЕНП) с лидер Мария Капон оттегли доверието си от кандидатите си, които след проверка на комисията по досиетата се оказаха с агентурно минало. В декларация от 18 октомври, няколко часа след обявяване на решението на комисията за принадлежност към ДС сред кандидат-кметовете, партията излезе с декларация за недопускане на агенти на комунистическите тайни служби на местните избори.

От дългия списък с 273 имена, свързани с ДС, сред регистрираните от изборните комисии кандидати за кметове в страната ЕНП има трима свои представители:

Кольо Колев (1959) – кандидат за кмет на с. Срем, община Тополовград. Той е бил агент „Аспарух” на Държавна сигурност, Управление „Гранични войски”, разузнавателен отдел от 1983 г. Неговата принадлежност към ДС е продължила и след 10 ноември 1989 г.

Сашо Илиев (1954) – кандидат за кмет на с. Подвръх, община Джебел. Интересното е, че Илиев е вербуван като агент под псевдонима „Божков” на 10 ноември 1989 г. от Районното управление на МВР-ДС в гр. Момчилград. Снет е от оперативния отчет през 1990 г.

Мустафа Кайряк (1956) – кандидат за кмет на с. Партизани, община Дългопол. Той е работил за Окръжно управление на МВР-ДС Варна от 1984 г. по линия на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) под псевдонимите „Джесарет” и „Добруджански”. .

Главният прокурор Сотир Цацаров атакува пред Конституционния съд (КС) промените в Наказателния кодекс (НК), с които през септември 2015 г. 43-то Народно събрание премахна  давността за престъпления на комунистическия режим (1944-1989).

По негово искане с днешна дата (22 декември 2015 г.) КС е образувал дело №13/2015, докладчик по който ще е съдия Мариана Карагьозова-Финкова.

Подобен ход се очакваше от депутатите на БКП и АБВ, които не подкрепиха преди три месеца приетите поправки в НК, но Цацаров ги изпревари.

На 17 септември 2015 г. с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС парламентът одобри поправките в НК, с които беше прието, че погасяването на наказателно преследване се изключва за  „тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции”.

Лустрацията за агенти и кадрови служители на ЩАЗИ - бившият репресивен апарат на Германската единна социалистическа партия в Германия, е удължена до 2019 г., съобщи радио Дойче веле.

С гласовете на мнозинството е приета нова поправка, с която срокът за проверките за агентурно минало се удължава до 2019 г.

С това управляващите демонстрират, че са против тегленето на чертата под престъпленията на миналото. Само през 2010 г. в комисията по досиетата са постъпили 90 000 молби за проверки в архивите.