Бившият дългогодишен кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност, а след промените директор на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров беше признат за виновен и осъден на 10 години затвор за присвояване на валута в евро и долари, равностойна на 4.7 млн. лева от бюджета на разузнавателната служба. Военните съдии постановиха и конфискация на половината имущество на подсъдимия, като съдебното решение беше произнесено днес.

Присъдата на Софийския военен съд е на първа инстанция и може да се обжалва пред Софийския военно-апелативен съд. Поради секретността на документацията процесът срещу Киров се гледа при затворени врата, защото цялата информация по делото е секретна.

Според прокуратурата Кирчо Киров е оправдал кражбата на парите, съставяйки над 1000 официални финансови документа, с цел да бъдат използвани за доказване на несъществуващи служебни разходи.

Единната народна партия (ЕНП) с лидер Мария Капон оттегли доверието си от кандидатите си, които след проверка на комисията по досиетата се оказаха с агентурно минало. В декларация от 18 октомври, няколко часа след обявяване на решението на комисията за принадлежност към ДС сред кандидат-кметовете, партията излезе с декларация за недопускане на агенти на комунистическите тайни служби на местните избори.

От дългия списък с 273 имена, свързани с ДС, сред регистрираните от изборните комисии кандидати за кметове в страната ЕНП има трима свои представители:

Кольо Колев (1959) – кандидат за кмет на с. Срем, община Тополовград. Той е бил агент „Аспарух” на Държавна сигурност, Управление „Гранични войски”, разузнавателен отдел от 1983 г. Неговата принадлежност към ДС е продължила и след 10 ноември 1989 г.

Сашо Илиев (1954) – кандидат за кмет на с. Подвръх, община Джебел. Интересното е, че Илиев е вербуван като агент под псевдонима „Божков” на 10 ноември 1989 г. от Районното управление на МВР-ДС в гр. Момчилград. Снет е от оперативния отчет през 1990 г.

Мустафа Кайряк (1956) – кандидат за кмет на с. Партизани, община Дългопол. Той е работил за Окръжно управление на МВР-ДС Варна от 1984 г. по линия на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) под псевдонимите „Джесарет” и „Добруджански”. .

Парламентът одобри на първо четене днес промени в Наказателния кодекс, според които не се предвижда давност за разследване на престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), като до окончателното решение остава само една крачка – гласуване на второ чете.

Приемането на това историческо решение, 26 години след краха на тоталитарното управление на БКП, стана с подкрепата на народните представители от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС.

Както desebg.com неотдавна информира законодателната инициатива беше внесена от група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок през май 2015 г., а миналата седмица тя беше одобрена от правната комисия в парламента.

Освен тази законодателна инициатива, сформираното по този въпрос мнозинство в 43-то Народно събрание одобри и внесения от лидера на ДПС Лютви Местан  проект, в който също се предвижда отпадането на давността за наказателно преследване за престъпления, извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., като в него  изрично се споменава и „възродителния процес”.

Лустрацията за агенти и кадрови служители на ЩАЗИ - бившият репресивен апарат на Германската единна социалистическа партия в Германия, е удължена до 2019 г., съобщи радио Дойче веле.

С гласовете на мнозинството е приета нова поправка, с която срокът за проверките за агентурно минало се удължава до 2019 г.

С това управляващите демонстрират, че са против тегленето на чертата под престъпленията на миналото. Само през 2010 г. в комисията по досиетата са постъпили 90 000 молби за проверки в архивите.