Обявяването на двама членове на Постоянното присъствие на партия „Обединени земеделци” за агенти на бившата Държавна сигурност от комисията по досиетата предизвика вълна от недоволство сред земеделците, чийто втори редовен конгрес ще се състои в събота в столицата.

Над 30 кметове и общинари, членове на Постоянното присъствие на партия, разпространиха декларация, с която изразиха своите опасения от манипулиране на конгреса от хора в ръководството, осветени преди броени дни като сътрудници на ДС.

В понеделник комисията по досиетата обяви принадлежността към ДС на двама от членовете на Постоянното присъствие – Стоян Чакъров и Пейко Гечев. Те обаче са проверени в качеството им са собственици и издатели на в. „Народно земеделско знаме-21 век”.

Пейко Гечев (1931) е работил под псевдонима Иван към Окръжно управление на МВР- Ловеч-ДС от 1953 г. Стоян Чакъров (1941) е бил секретен сътрудник Чудомир на Първо главно управление на ДС от 1976 г.

На практика не се знае дали има други сътрудници на ДС сред ръководството на земеделската партия, начело на която е Анастасия Мозер. .

В писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан изселници от Турция, жертви на политиката на БКП, провела т. нар. възродителен процес сред малцинствата в НРБ през 70-те и 80-те години на ХХ век, настояха българският парламент да приеме промени в законодателството, с които да бъде премахната давността над престъпленията на комунистическия режим.

Писмото е придружено с подписка от 1516 души изселници, живеещи днес в шест различни области в Турция и Северен Кипър, като информацията за инициативата бе представена на сайта desebg.com от представители на Инициативния комитет на подписката за разгласяването й.

„Не са забравени и не биха могли да се забравят престъпленията, убийствата, изтезанията, изселванията, уволняванията и геноцида, извършени срещу турците и мюсюлманите в България особено след 70-те години. Осъждането на виновниците след тези години на насилия и изтезания, поне за известните престъпления  от 1984-1989 година, би могло да поуспокои човешката съвест. В противен случай никога няма да настъпи покой за нея”, заявяват изселниците в Турция в подписката си до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан.

Сътрудници на бившата Държавна сигурност няма да присъстват в листите на ГЕРБ за предстоящите местни избори наесен. Това стана ясно при обявяването на състава и структурата на националния предизборен щаб на партията от неговия председател Цветан Цветанов в неделя 20 февруари 2011 г.

Сред шестте декларации, които кандидатите за кметове и общински съветници на ГЕРБ ще трябва да представят като задължително изискване на партията, са декларация, че кандидатът не принадлежи към агентурния апарат на бившата ДС и декларация за съгласие да бъдат проверени от комисията по досиетата.

По този начин ГЕРБ става първата политическа партия, която дава публично заявка за недопускане на сътрудници на бившата ДС до местната власт. Това е сериозна промяна в политиката на партията, оглавявана от Бойко Борисов, тъй като на местните избори през октомври 2007 г. подобно изискване към кандидатите не беше поставяно.

Сегашното решение обаче намира потвърждение в някои действия на премиера и правителството по отношение на бившата ДС през последните месеци. .

Движение „22 септември” предложи да бъде приета поправка в Наказателния кодекс, с който да се премахне давността на престъпления, извършвани по време на комунистическия режим от 9 септември 1944 г.

В петък (31 януари 2014 г.) представители на движението, инициирано през есента на миналата година от Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, Любомир Канов, Теодора Димова, Георги Липовански, Методи Андреев, Любомир Канов и др., внесоха предложението в Народното събрание.

Евгений Михайлов заяви, че законопроектът ще бъде внесен за разглеждане от името на парламентарната група на ГЕРБ. „Целта е да бъде потърсена отговорност на извършителите на престъпления не само срещу личността, но и за икономически престъпления, контрабанда и изнасяне на държавни капитали зад граница”, посочи Михайлов.

Той подчерта, че въпреки присъствието на много журналисти в парламента в петък при внасянето на законопроекта повечето големи медии не са отразили тази инициатива, което е показателно за цензурата, налагана в голяма част от средствата за масова информация.