Сътрудници на бившата Държавна сигурност няма да присъстват в листите на ГЕРБ за предстоящите местни избори наесен. Това стана ясно при обявяването на състава и структурата на националния предизборен щаб на партията от неговия председател Цветан Цветанов в неделя 20 февруари 2011 г.

Сред шестте декларации, които кандидатите за кметове и общински съветници на ГЕРБ ще трябва да представят като задължително изискване на партията, са декларация, че кандидатът не принадлежи към агентурния апарат на бившата ДС и декларация за съгласие да бъдат проверени от комисията по досиетата.

По този начин ГЕРБ става първата политическа партия, която дава публично заявка за недопускане на сътрудници на бившата ДС до местната власт. Това е сериозна промяна в политиката на партията, оглавявана от Бойко Борисов, тъй като на местните избори през октомври 2007 г. подобно изискване към кандидатите не беше поставяно.

Сегашното решение обаче намира потвърждение в някои действия на премиера и правителството по отношение на бившата ДС през последните месеци. .

УВОД

В България до момента не е извършвано подробно изследване, систематизиране и анализиране на престъпленията на комунистическия режим. Този 45-годишен период на страната не е подлаган на задълбочен прочит от професионални историци. За разлика от други бивши социалистически страни в България не беше създаден институт или служба за изследване и документиране на комунистическите престъпления. Острите политически спорове по темата продължават и до днес, но не допринасят с нищо за проучване на това минало.

Извършените престъпления по време на комунистическото управление в България не са широко известни не само на българското общество, но и остават непознати на световната общественост. В подкрепа на тази констатация е факта, че в Черната книга на комунизма, изследваща престъпленията на световния комунизъм (издадена през 1997 г.), на България са посветени 2-3 страници от общо 700. Разкритията, направени след 10 ноември 1989 г. , са дело на отделни изследователи и журналистически разследвания.

Въпросът за национално помирение след краха на комунистическата система е обвързван с необходимостта от справедливост.

Един от нерешените от новия политически елит казуси, свързан с комунистическото минало и прехода към демократична система, е именно приемането и прилагането на решения, които да отговарят на обществените очаквания за справедливост.

А проблемът за справедливостта е свързан с понасянето на отговорност от  ръководни лица от бившата комунистическа партия и от репресивния апарат на Държавна сигурност.

От тази гледна точка помирението преминава през решаване на въпросите за справедливостта и отговорността. Тук не става въпрос за съдебна отговорност за извършени по времето на комунистическия режим престъпления от различен характер.

.