Законопроект, който цели въвеждането на лустрация на сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в държавната и общинска администрация и в някои ключови сектори, внесоха в Народното събрание депутати от Синята коалиция, научи desebg.com.

Така след приемането на Закона за лустрацията през февруари 2012 г. в Румъния и обсъжданията за приемането на такова законодателство в Македония лустрационната вълна стигна и до българския парламент.

Според законопроекта, чието пълно заглавие е Закон за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, за срок от 10 години лицата, сътрудници на ДС и разузнавателните служби на БНА, не могат да заемат ръководни постове на следните позиции:

Народните представители на ГЕРБ и „Атака” не приеха предложената от депутата от ДПС Четин Казак поправка в Наказателния кодекс (НК), предвиждаща отмяна на давността за убийства, изтезания и насилие, извършени по политически, етнически или религиозни причини, в периода от 9 септември 1944 г. до 31 декември 1989 г.

Вносителят се мотивира, че целта на поправката е жертвите на комунистическия режим да получат възмездие. Той посочи, че престъпления като насилствено депортиране, вкарването в лагер и преследването на етнически и религиозни групи са останали ненаказани 20 години след падането на комунистическия режим.

В НК от 1968 г., главата за престъпления против човечеството е останала непълна, като в нея понятието „престъпление против човечеството” съдържа само термините „апартейд и геноцид”. В международното наказателно право тази дефиниция е много по-широка и тя е ратифицирана от българския парламент през 2002 г..

Според Четин Казак всички съдебни дела срещу участници във „възродителния процес” са прекратени по давност заради многократното им връщане на прокуратурата.

Номинираните кандидати за удостояване с почетните звания и отличия на Столична община да декларират, дали са работили за бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Такава промяна в Наредбата за символиката гласува Столичният общинския съвет на заседанието си в четвъртък (23 януари 2014 г.). Предложението е внесено от общинските съветници от „Синята коалиция” Вили Лилков (ДСБ), Атанас Атанасов (ДСБ) и Владимир Кисьов (СДС).

 В декларацията кандидатът за почетно звание или отличие трябва задължително да съобщи дали е имал принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. При подаване на неверни данни Общинският съвет има право да отнема присъденото звание.

Приетият на 28 февруари 2012 г. Закон за лустрацията в Румъния е поставен на изпитание, след атакуването му пред Конституционния съд.

„Частта, с която в закона беше включена и категорията на прокурорите е подложена на преценка за съответствие с конституцията на Румъния”, заяви за desebg.com Роксана Рознеану от пресцентъра на румънския парламент.

Прокурорите от време на комунистическия режим са включени в категорията на лустрираните лица по предложено на парламентарната група на Демократичния съюз на унгарците в Румъния.

След приемането на закона Асоциацията на прокурорите в Румъния, Асоциацията на магистратите и главният прокурор на Румъния са сезирали Върховния съд и Върховния касационен съд относно възможните елементи, които нарушават Конституцията.
На базата на това сезиране 89 върховни съдии са обсъдили през март 2012 г. елементите, които биха могли да ограничат конституционните права на тези, които са посочени (към които е насочен лустрационния закон) в закона. .