Група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок внесоха в петък (8 май 2015 г.) в парламента законопроект, с който предлагат да отпадне давностния срок за преследване на престъпления, извършени по време на тоталитарния комунистически режим в България в периода 1944-1989 г.

Законопроектът (изтегли законопроекта – тук) предвижда съответни промени в Наказателния кодекс, чрез които да не се изключват по давност редица престъпления.

Престъпления против правата на човека

Такива са тежки престъпления против правата на човека като:

убийство, телесна повреда, обида и клевета, престъпления против равенството на гражданите, против изповеданията, престъпления против политическите права на гражданите, нарушаване на неприкосновеността на жилището и кореспонденцията, престъпления против трудовите права на гражданите, престъпления против брака и семейството, както и престъпления против младежта.

Проф. Джеордже Шопфлин е политолог и специалист по Централна и Източна Европа, член на Европейския парламент от дясната унгарска партия „Фидес” с председател Виктор Орбан. По времето на комунистическия режим работи в Би Би Си и преподава в различни университети в Лондон. Бил е директор на Центъра за изследване на национализма към Лондонския университет. През 2004 г. окончателно се завръща в Унгария, където е избран за евродепутат от партията на Виктор Орбан. Автор е на книгите „Политика в Източна Европа 1945 – 1992” и „Нации, идентичност, сила”.

С него в Европейския парламент се срещна българската група, участвала в българо-германската конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”, организирана и проведена в ЕП на 29 януари 2014 г. по инициатива на евродепутатите Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и Йоаким Целер (ЕНП).

Това, което не свършиха политиците навреме, ще бъде направено от естествената смяна на поколенията. Лустрацията в България е толкова закъсняла, че вече няма никакъв смисъл тепърва да се въвежда, твърди д-р Марко Арндт.

От деня на германското обединение през 1990 година на територията на Източна Германия бяха въведени законите на Федералната република, а ключовите институции бяха поети от западногермански експерти, служители и магистрати. Бързото разкриване и обнародване на делата на Щази и нейния апарат доведе до ефективно прилагане на лустрацията и до прочистване на всички публични длъжности – държавни и общински, от сянката на зловещата тайна комунистическа полиция.

Разликите с България са очевидни, коментира ръководителят на софийското бюро на фондация Конрад Аденауер д-р Марко Арндт. Ако бъдат подредени един до друг томовете с разкритите документи на Щази, ще се получат невероятните 170 километра на дължина, казва той и уточнява, че като обем те са десетки пъти повече от преминалите през Комисия по досиетата документи на апарата на ДС. В източногерманските съдилища са се състояли над 1 000 съдебни процеси срещу замесените в престъпления ръководители и пазители на режима на Хонекер, а в 300 случая са произнесени и тежки осъдителни присъди. От 250 хил. политически затворници в някогашната ГДР 170 хиляди доживяват своята реабилитация. Федералното правителство им отпуска по 300 евро доживотна месечна компенсация за причинените страдания.

В писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан изселници от Турция, жертви на политиката на БКП, провела т. нар. възродителен процес сред малцинствата в НРБ през 70-те и 80-те години на ХХ век, настояха българският парламент да приеме промени в законодателството, с които да бъде премахната давността над престъпленията на комунистическия режим.

Писмото е придружено с подписка от 1516 души изселници, живеещи днес в шест различни области в Турция и Северен Кипър, като информацията за инициативата бе представена на сайта desebg.com от представители на Инициативния комитет на подписката за разгласяването й.

„Не са забравени и не биха могли да се забравят престъпленията, убийствата, изтезанията, изселванията, уволняванията и геноцида, извършени срещу турците и мюсюлманите в България особено след 70-те години. Осъждането на виновниците след тези години на насилия и изтезания, поне за известните престъпления  от 1984-1989 година, би могло да поуспокои човешката съвест. В противен случай никога няма да настъпи покой за нея”, заявяват изселниците в Турция в подписката си до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан.