Наскоро депутати от Синята коалиция внесоха в парламента законопроект за лустрация на сътрудници на бившите тайни комунистически служби в държавната и общинска администрация, както и в някои ключови сектори, сред които енергетиката.

Сайтът desebg.com ви предлага интервю по темата с един от вносителите – народния представител от СДС Лъчезар Тошев.

Г-н Тошев, защо сега се предлага законопроект за лустрацията?

- Това е един процес, който започна още от промените през 1989г. насам. Още през 1992 г. СДС  инициира на Закона за банките и кредитното дело, в който съществуваше лустрационен текст, който не позволяваше в ръководствата на банковите институции да влизат бивши служители на Държавна сигурност. Този текст впоследствие беше отменен от Конституционния съд.

Оттогава досега не сме спирали да предлагаме подобни текстове. Това, че някои от тях не са били приети или други отменени е отделен въпрос. Един от последните случаи беше през 2009 г., когато се приеха  поправките  в  Правилника за организацията и дейността на 41-то Народно събрание които внесох (настоящия парламент). Целта им беше да не бъдат допускани хора на ДС в ръководството на НС, в ръководствата на комисии и в международните делегации. Парламентът прие тези текстове, но Конституционният съд ги отмени. Въпреки това тази политика даде резултат – в момента в ръководството на НС и в парламентарните комисии няма агенти на ДС. С това искам да покажа, че не сме спирали да предлагаме такива лустрационни мерки през годините. .

Насилственото преименуване на българските турци през 1985 г., довело до изселването на една значителна част от тях през 1989 г., беше осъдено от Народното събрание в специална декларация.

Тя стана факт 22 години след падането на управлението на генералния секретар на БКП Тодор Живков, вдъхновител на „възродителния” процес.

„Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим", се посочва в документа, приет със 122 гласа „за”, нито един „против” и трима въздържали се от БСП.

С категоричният вот  парламентът  осъждат асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в България, включително и т. нар. възродителен процес.

Номинираните кандидати за удостояване с почетните звания и отличия на Столична община да декларират, дали са работили за бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Такава промяна в Наредбата за символиката гласува Столичният общинския съвет на заседанието си в четвъртък (23 януари 2014 г.). Предложението е внесено от общинските съветници от „Синята коалиция” Вили Лилков (ДСБ), Атанас Атанасов (ДСБ) и Владимир Кисьов (СДС).

 В декларацията кандидатът за почетно звание или отличие трябва задължително да съобщи дали е имал принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. При подаване на неверни данни Общинският съвет има право да отнема присъденото звание.

Законопроект, който цели въвеждането на лустрация на сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в държавната и общинска администрация и в някои ключови сектори, внесоха в Народното събрание депутати от Синята коалиция, научи desebg.com.

Така след приемането на Закона за лустрацията през февруари 2012 г. в Румъния и обсъжданията за приемането на такова законодателство в Македония лустрационната вълна стигна и до българския парламент.

Според законопроекта, чието пълно заглавие е Закон за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, за срок от 10 години лицата, сътрудници на ДС и разузнавателните служби на БНА, не могат да заемат ръководни постове на следните позиции: