Комисията по правни въпроси в Народното събрание одобри  в петък (19 юни 2015 г.) законопроекта, предвиждащ отпадане на давността за редица  тежки престъпления, извършени от комунистическия режим.

Законопроектът беше внесен през месец май 2015 г. от депутата Методи Андреев и група негови колеги от ГЕРБ и Реформаторския блок, а Комисията по правни въпроси го подкрепи вчера с 11 гласа „ „за” и 3 „въздържал се”, при отсъствие на членове от БСП на заседанието.

Проектът въвежда съставите за престъпления срещу човечеството за които няма давност – така както ги дефинира Римския статут на Международния наказателен съд, ратифициран от Народното събрание през 2002 г.

В голямата си част законопроекта повтаря законопроектите, които бяха внасяни в 40-то и 41-то Народно събрание от народния представител Лъчезар Тошев (Синята коалиция), но има нови елементи.

Проф. Джеордже Шопфлин е политолог и специалист по Централна и Източна Европа, член на Европейския парламент от дясната унгарска партия „Фидес” с председател Виктор Орбан. По времето на комунистическия режим работи в Би Би Си и преподава в различни университети в Лондон. Бил е директор на Центъра за изследване на национализма към Лондонския университет. През 2004 г. окончателно се завръща в Унгария, където е избран за евродепутат от партията на Виктор Орбан. Автор е на книгите „Политика в Източна Европа 1945 – 1992” и „Нации, идентичност, сила”.

С него в Европейския парламент се срещна българската група, участвала в българо-германската конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”, организирана и проведена в ЕП на 29 януари 2014 г. по инициатива на евродепутатите Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и Йоаким Целер (ЕНП).

Това, което не свършиха политиците навреме, ще бъде направено от естествената смяна на поколенията. Лустрацията в България е толкова закъсняла, че вече няма никакъв смисъл тепърва да се въвежда, твърди д-р Марко Арндт.

От деня на германското обединение през 1990 година на територията на Източна Германия бяха въведени законите на Федералната република, а ключовите институции бяха поети от западногермански експерти, служители и магистрати. Бързото разкриване и обнародване на делата на Щази и нейния апарат доведе до ефективно прилагане на лустрацията и до прочистване на всички публични длъжности – държавни и общински, от сянката на зловещата тайна комунистическа полиция.

Разликите с България са очевидни, коментира ръководителят на софийското бюро на фондация Конрад Аденауер д-р Марко Арндт. Ако бъдат подредени един до друг томовете с разкритите документи на Щази, ще се получат невероятните 170 километра на дължина, казва той и уточнява, че като обем те са десетки пъти повече от преминалите през Комисия по досиетата документи на апарата на ДС. В източногерманските съдилища са се състояли над 1 000 съдебни процеси срещу замесените в престъпления ръководители и пазители на режима на Хонекер, а в 300 случая са произнесени и тежки осъдителни присъди. От 250 хил. политически затворници в някогашната ГДР 170 хиляди доживяват своята реабилитация. Федералното правителство им отпуска по 300 евро доживотна месечна компенсация за причинените страдания.

Група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок внесоха в петък (8 май 2015 г.) в парламента законопроект, с който предлагат да отпадне давностния срок за преследване на престъпления, извършени по време на тоталитарния комунистически режим в България в периода 1944-1989 г.

Законопроектът (изтегли законопроекта – тук) предвижда съответни промени в Наказателния кодекс, чрез които да не се изключват по давност редица престъпления.

Престъпления против правата на човека

Такива са тежки престъпления против правата на човека като:

убийство, телесна повреда, обида и клевета, престъпления против равенството на гражданите, против изповеданията, престъпления против политическите права на гражданите, нарушаване на неприкосновеността на жилището и кореспонденцията, престъпления против трудовите права на гражданите, престъпления против брака и семейството, както и престъпления против младежта.