|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Декомунизация по български – без лустрация и отваряне на досиетата ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Декомунизация
Написано от Христо Христов   
Вторник, 26 Април 2011 09:32

Големият пропуск на декомунизационните процеси в България след падането на Берлинската стена и рухването на Източния блок е отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност още в началото на прехода от комунистически режим към демокрация.

Ако това беше станало, със сигурност една част от схемите, приложени от бившите комунисти в политическото и икономическото развитие на страната, нямаше да бъдат осъществени по начина, по който бяха забавени важни промени за утвърждаване на основни демократични принципи.

 

Декомунизацията в България има основна роля в разграждане на комунистическата тоталитарна система след 1989 г. Тя представлява пакет от законодателни мерки с политически, икономически, културен и морален характер. По подобие на някои други страни от бившия социалистически лагер в България тези промени се договарят и извършват от своеобразен политически форум (кръгла маса) , който легитимира, както опозиционните сили, така и наследниците на БКП.

 

продължава>
 
Росен Плевнелиев обеща „тиха” лустрация в президенството ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Лустрация
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 10 Ноември 2011 21:29

Всеки постъпващ на работа в президентството ще бъде проверяван за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Това заяви новият президент Росен Плевнелиев на среща с Петър Стоянов, президент на България в периода януари 1997 г. – януари 2002 г.провела се на връх 22-годишнината от 10 ноември 1989 г.

По закона за досиетата всеки ръководител на институция или организация има право да извършва предварителна проверка за принадлежност към ДС или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА на лицата, работещи там или кандидатстващи за работа.

Резултатите от проверката, която се извършва от комисията по досиетата не се огласяват публично, но на тяхна база съответният ръководител може да се съобрази с евентуално назначение на хора, свързани с репресивния апарат на БКП.

Подобна проверка на служителите на президентската администрация би се извършвала за първи път от промените насам. За изминалите 22 години през президенството на различни постове са преминали общо 24 сътрудници на ДС по време на мандатите на президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов.

От разкритите 24 сътрудници 13 са назначени при президента Първанов. Комисията по досиетата ги обяви с решение №8 от 19 юли 2007 г., решение №9 от 25 юли 2007 г. и решение №225 от 27 май 2011 г.

.
продължава>
 
Само ГЕРБ и ДСБ са приложили „тиха лустрация” за кандидатите си за местните избори ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Лустрация
Написано от Христо Христов   
Сряда, 12 Октомври 2011 17:49

Единствено две партии са се възползвали от законовото право на предварителни проверки за принадлежност към структурите на Държавна сигурност за кандидатите в местните избори на 23 октомври 2011 г., научи сайтът Държавна сигурност.com. „Само ГЕРБ и ДСБ подадоха до нас заявления за предварителни проверки на лица, които са номинирани за участие на предстоящите местни избори” заяви Евтим Костадинов, председател на комисията по досиетата.

От независимия държавен орган уточниха, че двете партии не са успели да проверят на 100 процента кандидатите си.

По закона за досиетата партиите, ръководители на държавни институции и обществени организации имат право да извършат предварителна проверка за агентурно минало на кандидати за определени постове, сред които попадат и кметовете и общинските съветници. Предварителната проверка дава възможност при положителен резултат ръководствата на партиите да не допускат лицата, свързани с бившата ДС, в своите листи. Чрез тази процедура, придобила публичност като „тиха лустрация”, се спира изборът и назначенията на хора с досиета във властта. Условие за извършване на предварителна проверка е съгласие на проверяваното лице, а резултатите не се огласяват публично.

За сметка на това комисията по досиетата е длъжна по закон да провери всички кандидати в надпреварата за местни избори. При обявяването на резултатите става ясно какво е присъствието на бившите кадри и агенти на ДС в листите на политическите партии.

ГЕРБ за първи път прилага подобна политика. На местните избори през 2007 г. ГЕРБ нямаше подобно условие към кандидатите си. Промяната в политиката настъпи след огласяването на агентите в българската дипломация през декември 2010 г., когато правителството на Бойко Борисов застана на позиция за освобождаване на МВнР от присъствието на ДС. Самият кабинет на ГЕРБ пък беше освободен от хора, свързани с ДС (министър Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров), като по този начин се превърна в първото правителство след промените без агенти на Държавна сигурност.

Още през февруари 2011 г. председателят на националния предизборен щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов публично обяви, че в листите за местни на партията няма да бъдат допускани лица с агентурно минало. С извършването на предварителна проверка на своите кандидати ГЕРБ спазва обещанието за чисти листи.

За разлика от предишни избори тази година въпросът за чистите листи не е бил обект на дебат между политическите сили. Прави впечатление, че традиционна дясна партия като СДС не се е възползвала от правото да провери кандидатите си.

Предварителната проверка беше въведена като възможност за първи път на парламентарните избори през юни 2001 г. Тогава от Обединените демократични сили призоваха лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски да провери своите кандидати за депутати и той го направи, като някои от номинираните за народни представители с агентурно минало бяха извадени от листите.

Очаква се в началото на следващата седмица комисията по досиетата да обяви проверката за кандидат-кметовете, а след това и за кандидатите за общински съветници.

На местните избори през есента на 2007 г. обявените кандидат-кметове бяха общо 428 души за цялата страна, а общинските съветници 485. Тогава единствено СДС и ДСБ (с някои изключения) не вкараха в листите си хора, свързани с ДС.

Комисията по досиетата вече обяви резултата от проверката на кандидатите за президент и вицепрезидент, за които също ще се гласува на 23 октомври.

.
 
ЕНП оттегли доверието от кандидатите си за кметове с досиета ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Лустрация
Написано от Христо Христов   
Неделя, 23 Октомври 2011 19:11

Единната народна партия (ЕНП) с лидер Мария Капон оттегли доверието си от кандидатите си, които след проверка на комисията по досиетата се оказаха с агентурно минало. В декларация от 18 октомври, няколко часа след обявяване на решението на комисията за принадлежност към ДС сред кандидат-кметовете, партията излезе с декларация за недопускане на агенти на комунистическите тайни служби на местните избори.

От дългия списък с 273 имена, свързани с ДС, сред регистрираните от изборните комисии кандидати за кметове в страната ЕНП има трима свои представители:

Кольо Колев (1959) – кандидат за кмет на с. Срем, община Тополовград. Той е бил агент „Аспарух” на Държавна сигурност, Управление „Гранични войски”, разузнавателен отдел от 1983 г. Неговата принадлежност към ДС е продължила и след 10 ноември 1989 г.

Сашо Илиев (1954) – кандидат за кмет на с. Подвръх, община Джебел. Интересното е, че Илиев е вербуван като агент под псевдонима „Божков” на 10 ноември 1989 г. от Районното управление на МВР-ДС в гр. Момчилград. Снет е от оперативния отчет през 1990 г.

Мустафа Кайряк (1956) – кандидат за кмет на с. Партизани, община Дългопол. Той е работил за Окръжно управление на МВР-ДС Варна от 1984 г. по линия на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) под псевдонимите „Джесарет” и „Добруджански”. .

продължава>
 
Лустрацията за кадрите на ЩАЗИ в Германия е удължена до 2019 г. ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Лустрация
Написано от Дойче веле   
Неделя, 02 Октомври 2011 11:32

Лустрацията за агенти и кадрови служители на ЩАЗИ - бившият репресивен апарат на Германската единна социалистическа партия в Германия, е удължена до 2019 г., съобщи радио Дойче веле.

С гласовете на мнозинството е приета нова поправка, с която срокът за проверките за агентурно минало се удължава до 2019 г.

С това управляващите демонстрират, че са против тегленето на чертата под престъпленията на миналото. Само през 2010 г. в комисията по досиетата са постъпили 90 000 молби за проверки в архивите.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 11 12 Следваща > Край >>

Страница 11 от 12
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов