Президентът Росен Плевнелиев не е включен от Конституционния съд (КС) като заинтересована страна по делото, с което ще се реши дали България ще остане една от малкото бивши комунистически страни, в които престъпленията на тоталитарния режим на БКП няма да се преследват с удобното оправдание, че е изтекла давността или не.

Това стана ясно от определението на КС, публикувано на уеб страница на съда (изтекли определението - ТУК).

 С определението на 10 март 2016 г. КС е допуснал за разглеждане по същество искането за главния прокурор Сотир Цацаров, с което на 22 декември 2015 г. той сезира съда да бъдат обявени като противоконституционни текстовете в Наказателния кодекс за отпадането на давността за престъпленията на комунистическия режим, приети от 43-то Народно събрание през септември 2015 г.

ГЕРБ и Реформаторският блок ще се опитат да приемат ограничаване на кадрите и агентурата на комунистическите тоталитарни служби на ръководни постове в държавната администрация и съвременните специални служби.

Това стана ясно от внесения в Народното събрание от депутати от двете политически формации законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация. Поправките предвиждат получаването на достъп до класифицираната (секретна) информация да преминава и през проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Проверката ще се извършва от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС). Вносителите обаче са пропуснали подробността, че в момента и в двете държавни структури работят установени официално от Комисията по досиетата сътрудници на бившата Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, което по този въпрос ги поставя в конфликт на интереси.

Ако проектозаконът бъде приет от парламента, ще трябва да бъдат извършени проверки за принадлежност на няколко стотин държавни служители, на които вече са им издадени допуски за достъп до класифицирана информация.

Законопроект, който цели въвеждането на лустрация на сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в държавната и общинска администрация и в някои ключови сектори, внесоха в Народното събрание депутати от Синята коалиция, научи desebg.com.

Така след приемането на Закона за лустрацията през февруари 2012 г. в Румъния и обсъжданията за приемането на такова законодателство в Македония лустрационната вълна стигна и до българския парламент.

Според законопроекта, чието пълно заглавие е Закон за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, за срок от 10 години лицата, сътрудници на ДС и разузнавателните служби на БНА, не могат да заемат ръководни постове на следните позиции:

С атакуването пред Конституционния съд на приетото от парламента отпадане на давността на престъпленията на комунистическия режим главният прокурор Сотир Цацаров участва в рекомунизацията на България.

До това заключение стигнаха участниците в кръглата маса „За справедливостта няма давност”, която се проведе днес в София. Нейни съорганизатори бяха Съюза на репресираните от комунизма „Памет” и правозащитната Федерация „Справедливост – България”.

Участниците във форума изразиха мнение, че искането на главния прокурор за обявяване противоконституционността на поправките в Наказателния кодекс, които отвориха възможността за преследване на престъпления при комунизма, е в разрез с всички демократични принципи и справедливост, към които българското общество се стреми през последните 26 години в България.