Националното ръководство на „Съюза на репресираните от комунизма – Памет” внесе в Конституционния съд (КС) протестно писмо срещу главния прокурор Сотир Цацаров за атаката му към отменената от парламента давност за разследване на престъпленията на комунистическия режим.

В края на декември 2015 г. Цацаров атакува в КС поправките в Наказателния кодекс, с които през септември 2015 г. Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС бяха приети поправки, позволяващи отпадането на давността за разследване на престъпления, извършени по време на тоталитарната диктатура на БКП.

Вместо БСП и АБВ главният прокурор реши да атакува новите разпоредби, обявявайки за противоречащи на конституцията.

„Съюзът на репресираните от комунизма – Памет“ няма да се примири с подобни опити и решения за връщане на давността за комунистическите престъпления и омаловажаване на въпроса за паметта и справедливото възмездие. Това не е дълг само на нашата организация, това е дълг на всички българи, на всички институции, раздаващи правосъдие”, се посочва в протеста на репресираните до КС.

ГЕРБ и Реформаторският блок ще се опитат да приемат ограничаване на кадрите и агентурата на комунистическите тоталитарни служби на ръководни постове в държавната администрация и съвременните специални служби.

Това стана ясно от внесения в Народното събрание от депутати от двете политически формации законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация. Поправките предвиждат получаването на достъп до класифицираната (секретна) информация да преминава и през проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Проверката ще се извършва от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС). Вносителите обаче са пропуснали подробността, че в момента и в двете държавни структури работят установени официално от Комисията по досиетата сътрудници на бившата Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, което по този въпрос ги поставя в конфликт на интереси.

Ако проектозаконът бъде приет от парламента, ще трябва да бъдат извършени проверки за принадлежност на няколко стотин държавни служители, на които вече са им издадени допуски за достъп до класифицирана информация.

Законопроект, който цели въвеждането на лустрация на сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в държавната и общинска администрация и в някои ключови сектори, внесоха в Народното събрание депутати от Синята коалиция, научи desebg.com.

Така след приемането на Закона за лустрацията през февруари 2012 г. в Румъния и обсъжданията за приемането на такова законодателство в Македония лустрационната вълна стигна и до българския парламент.

Според законопроекта, чието пълно заглавие е Закон за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, за срок от 10 години лицата, сътрудници на ДС и разузнавателните служби на БНА, не могат да заемат ръководни постове на следните позиции:

Главният прокурор Сотир Цацаров атакува пред Конституционния съд (КС) промените в Наказателния кодекс (НК), с които през септември 2015 г. 43-то Народно събрание премахна  давността за престъпления на комунистическия режим (1944-1989).

По негово искане с днешна дата (22 декември 2015 г.) КС е образувал дело №13/2015, докладчик по който ще е съдия Мариана Карагьозова-Финкова.

Подобен ход се очакваше от депутатите на БКП и АБВ, които не подкрепиха преди три месеца приетите поправки в НК, но Цацаров ги изпревари.

На 17 септември 2015 г. с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС парламентът одобри поправките в НК, с които беше прието, че погасяването на наказателно преследване се изключва за  „тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции”.