|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досието на посланик Иво Петров в Берлин. Част 7: Шпиониране след падане на Берлинската стена ПДФ Е-мейл
ДОСИЕТА - Дипломати
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 10 Март 2011 12:17

fashaНа 14 декември 2010 г. комисията по досиетата обяви принадлежността на 192 дипломати към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от промените досега. От тях 44 се оказаха действащи, като 35 са посланици и представляват в момента България пред света. Един от тях е посланик Иво Петров, посланик на България в Берлин.

Сайтът Държавна сигурност.com се свърза с посолството в Берлин и отправи покана към посланик Петров за интервю, но той запази мълчание. Публикуваме досието му в няколко части.

В част 1 представихме  неговото проучване от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност.  

В част 2 се разказва как дипломатът е вербуван за секретен сътрудник (СС) „ОСЕНОВ” на ПГУ-ДС и в какво е обучаван след това.

 Част 3 разкрива шпионажът, който СС „ОСЕНОВ” започва да осъществява срещу НАТО.

Част 4 е посветена на шпионажа, осъществен от „ОСЕНОВ” срещу представители на американското посолство в Бон и служители от Министерството на външните работи на ФРГ.

Част 5 се отнася до разработването по нареждане на Центъра на западногермански експерт по отбраната и разоръжаването, работил в Министерството на отбраната, сътрудник на депутат от Бундестага.

  Част 6 проследява разузнавателните донесения на „ОСЕНОВ” за ФРГ.

Заключителната част 7 разкрива разузнавателната дейност на Иво Петров основно след падането на Берлинската стена и възходящата му кариера като дипломат след промените в България. (Видео от досието вижте тук).

.

 

 

Данни за последствията от "възродителния процес"

През 1988 г. СС „ОСЕНОВ” – Иво Петров предава още една информация, свързана с проведения от Тодор Живков и Политбюро на ЦК на БКП „възродителен процес”. Чрез агента на ПГУ в Бон Центъра получава със строго секретна входяща шифрограма №8147 от 30 май 1988 г. информация относно „Някои становища на посолството на ФРГ в София по положението на „турското малцинство” в НРБ.” В нея се посочва:

 

„По данни на източник от политическите среди на ФРГ, посолството на ФРГ в София било на мнение, че България ще има и в бъдеще сериозни проблеми с мюсюлманското си население не само на международната арена, а и в по-далечна перспектива и вътре в страната с нарастването на „гласността” и „демократизирането” на живота. Посланикът Лавалтер оценявал, че сегашното спокойствие в страната било свързано с наличието на строги мерки и „закриването на райони”, но това не можело да продължава безкрайно.

Очаква се да му бъде разрешено посещение в районите с мюсюлманско население, но вероятно щял да бъде придружен от ескорт от милиционерски коли, което свеждало ефекта от личните впечатления до нула. Посочен бил примерът с американския конгресмен Хойер.

ОЦЕНКА: По мнение на резидентурата, правителството на ФРГ се ръководи от горната оценка при определяне политиката си спрямо НРБ. Не е изключено в бъдещи международни форуми да се засилят атаките срещу България, в зависимост от развитието на положението в страната и във връзка със засилената политика на Запада за натиск срещу социалистическите страни по въпросите на правата на човека.”

 

С друга секретна шифрограма №8148 от Бон от 30 май 1988 г. Центърът е известен, че „информацията е съставена от „Нанев” (оперативен работник, б. а.) по данни на „ОСЕНОВ”, придобити в разговор с Гернот Ерлер, депутат от Бундестага от ГСДП, председател на групата за връзки с Народното събрание.”

През май 1988 г. „ОСЕНОВ” доставя и информация за позицията на Турция по виенските преговори същия месец, придобита от Иво Петров в разговор с Ханс Йоаким Шмидт от Хесенската фондация за изследване на мира и конфликтите.

 

Празната 1989 година

Годината на рухването на комунистическото управление е сравнително бяла страница в досието на СС „ОСЕНОВ”. През нея е отбелязана само една среща с агента. Тя е документирана със строго секретна справка относно „Проведена среща със СС „ОСЕНОВ” на 14 април 1989 г.” Тя е осъществена от ОР „Нанев”. В нея се посочва:

 

„В беседата дадох положителна оценка за неговата досегашна информационна работа и му предадох възнаграждение от 10 дойче марки. Същевременно му е обърнато внимание да създава доверителни отношения със съответни източници. Разширяване на кръга от полезни връзки.”


От досието на „ОСЕНОВ” не се придобива представа за дейността му по време на падането на Берлинската стена и задачите, които са му поставяни в този период.

Подобна празнина в агентурната дейност на всеки секретен сътрудник е смущаваща. В предходните години за много по-къси периоди от време от архивното дело е видно, че оперативният работник е изисквал от „ОСЕНОВ” той да активизира разузнавателната си дейност в различни насоки.

По всяка вероятност от досието на „ОСЕНОВ” са заличени срещите в него в този период, както и донесенията, които е осигурявал. Още повече като се има предвид, че работното му дело не е подшито и прошнуровано, съгласно строгите изисквания на оперативния отчет в ПГУ.

 

Шпиониране след падането на Берлинската стена

Следващият контакт с „ОСЕНОВ”, според останалите документи в работното му дело, е осъществен чак на 29 януари 1990 г. За нея водещият му офицер докладва в строго секретна справка:

 

„Отбелязах неговия принос в информационен аспект и посочих, че отчитайки набрания досега опит напоследък се забелязва известен спад. „ОСЕНОВ” откровено сподели, че и по линия на МВнР имал материали, но трудно намирал време за писане.
Разгледани са неговите връзки в Хесенската фондация за изследвания на мира във Висбаден, във фондация „Наука и политика” в Ебенхаузен и го помолих да активизира срещите си.
По отношение на подаденият му от Центъра контакт  Лутц Унтерзеер счита същия за свързан със специалните служби и нямал желание да го контактува.

Подробно го инструктирах за укрепване на контакта му с фон Метенфайм от обект „САТЕЛИТ” зам.-референт за Средиземноморските европейски страни, включително Турция. Информацията, която ви изпращаме е придобита чрез лицето и потвърждава подобна информация от „ЕНВЕР” (става въпрос за друг агент на ПГУ, б. а.).”

 

На гърба на листа е поставена следната ръкописна забележка: „На „ОСЕНОВ” му предстои завръщане. ОР следва да се ориентира за прихващане на оперативно интересните връзки на СС.”

Документът показва, че ПГУ на ДС и след падането на Берлинската стена и оттеглянето на Тодор Живков в България продължава своите разузнавателни операции на територията на ФРГ. Нещо повече, от следващите архивни документи става ясно, че шпионирането на ФРГ от страна на новото правителство на „реформаторите” в БКП, начело с Андрей Луканов продължават и при трансформирането на Първо главно управление на ДС през февруари 1990 г. в днешната Национална разузнавателна служба (НРС).

Интересното е, че преди срещата на 29 януари 1990 г. се е провела друга такава, но тя е документирана по друг начин – с разписка за получени от СС „ОСЕНОВ” пари от ПГУ. В плик, приложен в края на работното му дело се съхраняват две разписки за получени от нето пари. Едната от тях носи датата 11 януари 1990 г. и от съдържанието й се разбира, че „ОСЕНОВ” е взел в Бон 100 германски марки от водещият си офицер, чието истинско име Минко Минков агентът е написал собственоръчно.

 

Разузнавателни сведения за обединението на Германия

В работното дело на Иво Петров – СС „ОСЕНОВ” е запазена интересна разузнавателна информация за обединението на Германия. Тя е предадена в Центъра с входяща шифрограма №2267 от Бон на 20 февруари 1990 г.

„ОСЕНОВ” предоставя информация за западногерманските оценки на обединението на Германия във военната област. В документа се посочва, че е създадена работна група за изработване на виждане за произтичащите от обединението, необходими стъпки в областта на строежа на въоръжените сили и за отражението на обединението върху НАТО. И още:

 

„Константните величини се отнасяли гаранциите да сигурността на съседите (особено Полша и СССР), както и неразпространението на НАТО върху ГДР. В тази връзка следвали въпросите: Невъзможността на армията на ГДР да стане част от Бундесвера. Офицерският състав следвало да се разпусне и насочи към граждански професии. Тежките въоръжения да се върнат на СССР, а леките да бъдат унищожени.”

 

В следваща шифрограма от същия ден резидентурата вече на НРС известява Центъра, че „информацията е придобита от „Нанев” чрез „ОСЕНОВ” в разговор с Х. Полман – бивш полковник, научен сътрудник във фондация „Наука и политика” – Ебенхаузен.”

„ОСЕНОВ” осигурява и информация относно „Становище на МВнР на ФРГ за бъдещата структура за сигурността в Европа. НАТО няма да се разпростира на територията на ГДР. В нея е посочено:

 

„Това означава, че наличните там гранични войски в състав до 50 000 души няма да бъдат подчинени на НАТО или на Бундесвера, а на МВР. Съветските войски на територията на ГДР ще останат по-продължителен период от време. Обединена Германия ще остане да членува в НАТО. Германия ще гарантира на СССР всички доставки, които ГДР има да прави.”

 

Тя е придобита от Иво Петров в разговор с Герхард Вайс, зам.-началник на „щаба за планиране” на МВнР на ФРГ.

 

Разузнавателни сведения за оценката на ФРГ за промените в България

Последната информация, която „ОСЕНОВ” предава, е изключително интересна, защото отразяват западно германски оценки за България след рухването на комунизма в Източна Европа. Първата е предадено от резидентурата на НРС в Бон с входяща шифрограма №2269 на 20 февруари 1990 г. Тя е озаглавена информация относно „Западногермански оценки за България” и в нея е посочено:

 

„По данни на източници от Института за Югоизточна Европа в Мюнхен, обобщената оценка на западногерманското правителство е, че България следва по-различен от останалите социалистически страни път на преустройство. Българското правителство обаче закъснява с изработването на нова икономическа програма. По тази причина се провалил и запланувания от ДИХТ (обединение на търговските камари във ФРГ) информационен семинар за събитията в България и възможностите за инвестиране.

Освен това, вниманието на фирмите и деловите среди във ФРГ е концентрирано върху ГДР. Ето защо България може да събуди интереса на западногерманските фирми само с ясна икономическа програма в посока пазарно стопанство.”

 

 

От следваща шифрограма същия ден става ясно, че данните са придобити от „ОСЕНОВ в разговор с Данните са доставени от „ОСЕНОВ” в разговор работещите в Института за Югоизточна Европа в Мюнхен служители Алман и Хьопкен.

 

Затваряне на делото „ОСЕНОВ”

През 1990 г. мандатът на дипломатът Иво Петров в Германия изтича. С това приключва и неговото шпиониране на територията на ФРГ под псевдонима „ОСЕНОВ”.

В досието му е запазен документ на Националната разузнавателна служба, от който се разбира, че досието на агента е архивирано през 1991 г. В строго секретно предложение относно „Предаване в архив на дело №17634 – СС „ОСЕНОВ” се казва: „В секция 01-5 се води на отчет дело №17634 – СС „ОСЕНОВ”. Поради изчерпване разузнавателните му възможности ползването на СС е прекратено. Във връзка с горното предлагам дело №17634 – СС „ОСЕНОВ” да бъде закрито и предадено в архив.” Датата на документа е 13 май 1991 г. Делото отива в архива на НРС без да прошнуровано и подшито, без опис и печат, от които да е видно, кога точно е станало това.


Дипломатическата кариера на Иво Петров след СС „ОСЕНОВ”

След като Иво Петров се завръща в България през 1990 г. той продължава дипломатическата си кариера. Разбира се, в официалната му биография никъде не е отбелязан факта, че той е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС. Страните, в които той представя демократична България, не знаят за неговата агентурна принадлежност в миналото, въпреки че президентът Георги Първанов (също секретен сътрудник на ПГУ под псевдонима „ГОЦЕ”) твърди, че приемните страни са знаели тези подробности и няма проблеми, след като са приели дипломатите, чиято агентурна принадлежност към Държавна сигурност беше осветена 21 година след промените.

Дипломатическата кариера на Иво Петров следва възходящо развитие. В периода 1990-1993 г. той работи в МВнР. При правителството на Любен Беров е назначен за постоянен представител, посланик във Виена (1993-1998). След като се завръща оттам през септември 1998 г. оглавява управление „Европейска интеграция” в МВнР по време на кабинета Костов. ПА тогава е специален представител на Генералния секретар на ООН за Таджикистан и ръководител на Мисията на наблюдателите на ООН в Таджикистан (1999-2000).

При правителството на Сакскобургготски отново е изпратен като постоянен представител на България към ООН и ОССЕ и посланик във Виена (2002-2005). В периода 2005-2009 г. е заместник на Специалния представител на Генералния секретар на ООН за Грузия и заместник-ръководител на Мисията на наблюдателите на ООН в Грузия.

По предложение на външния министър Ивайло Калфин, одобрено от кабинета Станишев президентът Георги Първанов издава указ за назначението му за извънреден и пълномощен посланик на България в Германия – страната, която той 23 години по-рано шпионира в качеството си на СС „ОСЕНОВ”. Той заема овакантеното от Миглена Плугчиева място. От 7 април 2009 г. и до момента той официално представя България в Берлин.

Посланик Петров връчва акредитивните си писма на тържествена церемония в двореца „Белвю” - официалната резиденция на президента на Германия проф. Хорст Кьолер. В съобщението на МВнР за това събитие се казва, че „посланик Иво Петров подчерта голямото значение, което България отдава на развитието и задълбочаването на българо-германските отношения. Отбелязано бе нарастването на германските инвестиции в България, особено след присъединяването ни в Европейския съюз. Федералният президент бе запознат с мерките, които българското правителство взима с цел противодействие на икономическата криза.

Президентът Хорст Кьолер отбелязва, че – както е заявил в своята „Берлинска реч” на 24 март 2009 г. – в момента за преодоляването на кризата е необходима солидарността на страни като Германия с новите членове на ЕС.

По време на срещата е потвърдено взаимното желание за развитие на българо-германските отношения.

На 14 декември 2010 г. българското общество научи, онова, което президентът Георги Първанов твърди, че приемните страни са знаели – агентурното минало на близо 50 процента от висшата българска дипломация.

Сред огласените имена на действащите посланици-агенти е и това на посланик Иво Петров.

Как този факт от комунистическото минало, с което кабинетът Станишев и президента Първанов „сюрпризираха” Германия, се отразява на двустранното сътрудничество?

Действителната картина все още не е изплувала на повърхността. Вече трети месец след скандала с дипломатите-агенти на ДС България не е разрешила този проблем. Дали Германия ще бъде достатъчно дипломатична да преглътне и изтърпи българския „номер”?

Предстои да разберем.

 

ЛЕГЕНДА:
ЗЕС – Западно европейски съюз
НРС – Национална разузнавателна служба
ОР – оперативен работник
ПГУ – Първо главно управление на Държавна сигурност
„САТЕЛИТ” – МВнР на ФРГ
СС – секретен сътрудник.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов