Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби (agentibg.com) публикува досието на Райко Райчев, директор на генерална дирекция „Глобални въпроси” в Министерството на външните работи.

Миналия месец той беше представен като ръководител на групата от МВнР за координация на кампанията на Ирина Бокова по кандидатурата ѝ за генерален секретар на ООН.

Произход и образование

В собственоръчно написаната си автобиография Райчев посочва, че „произхождам от семейство на стари, изпитани комунисти”.

Завършва международни отношения в Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС) през 1982 г.

Няма близки, „засегнати от мероприятията на народната власт или съдени от Народния съд”.

В Министерството на външните работи

В МВнР започва работа като специалист референт през 1982 г. в отдел „Международни икономически организации”, а през 1985 г. заминава на задгранична мисия в Ню Йорк като старши аташе.

Именно тогава привлича вниманието на Първо главно управление на ДС (ПГУ) и е вербуван за секретен сътрудник преди изпращането му в постоянното представителство на НРБ в Ню Йорк. В доклада на оперативния работник, който го вербува е посочено, че Райко Райчев дава съгласие за сътрудничество.

Извършена му е най-обща оперативна подготовка, а за политическата оперативният му работник, посочва, че такава не се налага, тъй като Райчев е много добре идеологически и политически подготвен.

Опити „ВЕЛИН” – 2 да преодолее първоначалната плахост и пасивност

През 1986 г. на резидентурата на ПГУ в Ню Йорк са дадени указания „ВЕЛИН” – 2 да бъде насочен за придобиване на информация „на живо” от контактите си по месторабота.

„По този начин следва да бъде преодоляна неговата първоначална плахост и пасивност и от втората година на мандата си да бъде използван пълноценно”, е посочено в един от документите. Последващите документи в досието му не потвърждават, че това е постигнато.

През 1986 г. „ВЕЛИН” – 2 предава нова информация нов за САЩ и ядреният тероризъм, изготвен при ползване на източници дипломатически и журналистически среди. Центърът посочва, че представлява ограничен интерес, а информацията не е недостатъчно изчерпателна информация

Провал в опитите за наводки

„ВЕЛИН” – 2 не успява да изпълни напътствията на ПГУ да създаде такива контакти, които са интересни за разузнаването и които да бъдат разработени с цел привличането им като агенти.

Нито една от наводките, които „ВЕЛИН” – 2 дава в периода 1985-1988 г. не са успешни, показват документите от досието му.

Докато е на задгранична мисия в Ню Йорк Райко Райчев контактува с различни чуждестранни дипломати, като най-постоянния му контакт е с дипломат представителството на Перу в ООН. Той е заложен в плана на резидентурата на ПГУ за 1987 г. под псевдонима „ПАБЛОС”, но не е реализиран.

От досието на „ВЕЛИН” – 2 става ясно, че той подава донесения за срещите си със следните дипломати, освен за колегата си от Перу:

• за дипломат от Финландия в ООН – шеф на европейското бюро на фонда на ООН по народонаселението , който посетил НРБ;
• за американски гражданин на работа в информационния център на ООН;
• за първи секретар на мисията на Индия в ООН;
• за първи секретар в постоянното представителство на САЩ;
• за съветник по икономическите въпроси в представителството на Гърция в ООН;
• за мексикански дипломат в представителството на Мексико в ООН.

„На секретния сътрудник не е ясно какво искаме от него”

В един от документите с оценка за работата на „ВЕЛИН” – 2 е посочено дословно, че „създава се впечатлението, че на секретния сътрудник не е наясно какво искаме от него. Известно е, че той не е общителен по характер и няма настройка за създаване на контакти и развитието им”.

За срещите с дипломата от представителството на Перу, с кого поддържа най-близки контакти, резидентурата на ПГУ е посочила следното:

„Справките, които секретният сътрудник изготвя за срещите си с „ПАБЛОС”, по правило съдържат малко оперативно значими данни за лицето и повече по обем информация без стойност.”

Прекратяване на контакта с „ВЕЛИН” – 2

В последния документ от работното му дело от април 1991 г. на Националната разузнавателна служба, наследила през февруари 1990 г. ПГУ, е посочено, че секретният сътрудник е бил на ръководството на резидентурата в Ню Йорк до 1988 г.

„След окончателното му завръщане от САЩ контактът с него е поддържан нерегулярно. Информационните му възможности също са много ограничени”, е записано в строго секретното предложение за сваляне на личното и работното дело на „ВЕЛИН” – 2 в архив. Това е и основанието контактът с него да бъде прекратен.  

Кариера след промените

След промените Райко Райчев се издига по време на тройната коалиция (кабинетът Станишев). През 2005 г. е назначен за началник на кабинета на министъра на външните работи Ивайло Калфин.

През 2007 г. е назначен за постоянен представител на България в Ню Йорк, където близо 30 години по-рано шпионира неуспешно за Държавна сигурност.

През 2011 г. е един от отзованите от министър Николай Младенов посланици с агентурно минало. През 2013 г. при кабинета Орешарски министърът на външните работи Кристиан Вигенин връща Райко Райчев на ръководен пост, но в рамките на МВнР – назначава го за директор на генерална дирекция „Глобални въпроси”, пост, който заема и в момента.

Позицията на Райко Райчев – пълно мълчание

Райко Райчев не е взимал публично отношение относно неговата принадлежност към Държавна сигурност след огласяването му от Комисията по досиетата през 2010 г.

През март 2016 г., преди да бъдат публикувани материалите за него в Регистъра на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, сайтът desebg.com се обръща към пресцентъра на МВнР с молба да предаде на Райко Райчев поканата за коментар или позиция по случая, ако той желае да направи такава.

От пресцентъра уведомяват desebg.com, че са предали информацията на Райчев, който обаче запазва пълно мълчание.

Вижте повече в профила на Райко Райчев в Регистъра на сътрудниците – ТУК.