Министерството на външните работи няма да се обръща повторно към президента Георги Първанов с искане за подписване на укази за отзоваването на действащите посланици, разкрити като сътрудници на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА.

Това стана ясно от изявление на говорителят на МВнР Весела Чернева.

След като миналият месец парламентът прие промени в Закона за дипломатическата служба, с които се ограничава заемането на ръководни постове на дипломати с досиета, от МВнР обявиха, че ще отправят ново искане до държавния глава за отзоваването на близо 40 действащи посланици с агентурно минало. .

Президентството ще подпомогне усилията на Министерството на външните работи за отзоваването на действащите посланици, свързани с бившата Държавна сигурност. Това ще е едно от първите действия, които ще направим, заяви новоизбраният президент Росен Плевнелиев по време първата му пресконференция в изборната нощ.

Позицията му е от ключово значение за установяване на нова държавна политика, която да не допуска България да бъде представяна пред света от посланици с досиета. В президентските правомощия влиза издаването на укази, както за назначаването, така и за отзоваването на посланици.

До момента всички предходни политически мнозинства от промените насам, а също така и президенти са назначавали сътрудници от репресивния апарат на ДС за посланици и консули.

Най-много назначения са извършени от президента Георги Първанов по време на двата му мандата, а най-много предложения от външните министри за назначения на посланици с досиетата е направил кандидатът на БСП на президентските избори и бивш външен министър в тройната коалиция (2005-2009) Ивайло Калфин.

Както в сайта Държавна сигурност.com беше прогнозирано преди втория тур Росен Плевнелиев като президент би следвало да заеме идентична на правителството позиция. Кабинетът Борисов поиска отзоваването на всички действащи посланици и консули с принадлежност към ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА през декември 2010 г., веднага след обявяването им от комисията по досиетата.

Президентът Георги Първанов, разкрит като секретен сътрудник „Гоце” на Първо главно управление на ДС, обаче отказа да подпише укази за отзоваването на близо 40 действащи посланици. .

Очаквано Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни промените в Закона за дипломатическата служба, ограничаващи възможността сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат ръководни в дипломатическата служба (посланици, консули и ръководители в МВнР).

Решението на съда е с дата 22 ноември 2011 г., но е обявено днес на сайта на съда. Промените бяха внесени лятото от министъра на външните работи Николай Младенов, одобрени от кабинета и приети от Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, Синята коалиция и партия „Атака”.

Президентът Георги Първанов (секретен сътрудник „Гоце”) наложи вето над промените в Закона за дипломатическата служба, но парламентът го отхвърли.

Депутати от БСП и ДПС обаче сезираха Конституционния съд и така се стигна до отмяната на текстовете, ограничаващи присъствието на сътрудници на бившия репресивен апарат на БКП на ръководни постове в българската дипломация.

Списъкът съдържа имената на действащите дипломати, за които е обявена съпричастност към Държавна сигурност или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА с трите решения на комисията по досиетата от 14 декември 2010 г. и допълнителните от 6 януари и 9 март 2011 г.:

1. Андрей Трънски (1945), извънреден и пълномощен посланик в Сараево от март 2007 г. – секретен сътрудник Стаменов на Първо главно управление на ДС (ПГУ) от 1975 г.

.