Австрийски журналист запита пристигналия днес на официално посещение в Австрия президент Георги Първанов, кога ще отзове посланиците с принадлежност към бившата Държавна сигурност, предаде агенция „Фокус”.  Първанов е отговорил с думите, че във всички страни от Европейския съюз, в които ходи, чува добри отзиви за тях, а това е най-важният критерий за работата им.

Въпросът към българския президент е отправен по време на пресконференцията с австрийския президент Хайнц Фишер.

Очевидно обаче Георги Първанов е бил изненадан от въпроса, защото отговорът му не почива на факти. Според справка в сайта на държавния глава той не е бил на официално или неофициално посещение в чужбина след 14 декември 2010 г., когато комисията по досиетата обяви списъка с агентите на ДС сред дипломатите. Това означава, че той не е посещавал страни от Европейския съюз, където да „чува добри отзиви за тях” (посланиците-агенти, б. а.).

В историческите среди в Германия името на д-р Хубертус Кнабе, директор на берлинския музей в памет на жертвите на ЩАЗИ, е синоним на задълбочено, съвестно и безкомпромисно проучване на ГДР и комунистическата диктатура.

Роден през 1959 г. в Западна Германия, в семейство на бегълци от Изтока, Кнабе завършва история и германистика, а в края на 80-те години започва да се занимава професионално с режима на Хонекер. От 1992 г. до 2000 г. работи в научноизследователския отдел на Федералната служба за архивите на ЩАЗИ.

Днес Кнабе е директор на Мемориала за жертвите на ЩАЗИ, който се намира в някогашния следствен затвор на тайната полиция в района "Хоеншьонхаузен" в Берлин. Aвтор е на многобройни публикации и няколко книги за проникването на ЩАЗИ на Запад и за опитите за омаловажаване на диктатурата след промените.

В специално интервю за Държавна сигурност.com изследователят коментира разкритията за дипломатите-агенти на ДС и проблемите пред декомунизацията. .

Докато в България въпросът за отзоваването на дипломатите с агентурно минало към Държавна сигурност навлезе в задънена улица, в Германия показаха, че не са забравили проблема с лицето на българската дипломация, поверено в ръцете на агентите на комунистическите тайни служби.

Сайтът Държавна сигурност.com, предлага на вниманието ви как този въпрос е влязъл в новините на един от големите телевизионни канали в Германия – ZDF на 8 март 2011 г.

Той е излъчен в централната следобедна емисия „heute in europa“ (Днес в Европа) на ZDF.

Репортажът показва и позицията на президента Георги Първанов, изразена на 7 март тази година при официалната му визита в Австрия, където беше изненадан от журналистически въпрос кога ще отзове посланиците-агенти.

Сайтът Държавна сигурност.com ползва видео материала от блога „Де зората” (http://de-zorata.de/blog/) на Милен Радев, където е качен най-напред.

Междувременно унгарското Министерство на външните работи съобщи днес, че е уволнило седем свои служители бивши агенти на тайните комунистически служби, предаде Асошиейтед прес.

Държавният секретар в унгарското МВнР Жолт Немет каза, че досиета на служителите, които са работили в министерството преди завръщането към демокрация през 1990 г., са били проверени, след като списък със стотици агенти е бил пуснат от историци в интернет.

Министерството не разкрива имената на уволнените. Позовавайки се на информация от историците унгарските медии съобщиха, че агенти са били посланикът в Кипър и бивш държавен секретар в министерството.

Сайтът Държавна сигурност.com ви предлага анализ на съдържанието на вчерашното решение (№199 от 16 март 2011 г.) на комисията по досиетата за присъствието на сътрудници на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА в ръководния състав на Министерството на външните работи (МВнР).

Назначенията на агенти на ДС и на РУ-ГЩ на ръководни постове в МВнР по времето на целия преход не познават партийни цветове.

Това е основният извод от резултатите на проверката, огласена от комисията по досиетата.

Нито едно правителство и външен министър от промените насам не е успял да се опази от присъствието на бившата агентура на комунистическите тайни служби, ако изключим Ирина Бокова (министър за три месеца)  и сегашният министър на външните работи Николай Младенов, който според статистиката, изнесена от комисията по досиетата, има само едно единствено назначение за малко повече от година на този пост.

На другият полюс е масираното присъствие на агенти в МВнР при пълните мандати на трима бивши министри – Ивайло Калфин, Соломон Паси и Надежда Нейнски (Михайлова).

И ако за представителя на БСП Калфин това може да се приема като естествена политика, то същото не би следвало да се каже за Соломон Паси с неговия изявен евроатлантизъм. Още по-малко това трябва да се отнася за „синята” Надежда Нейнски, външен министър в правителството на Иван Костов, което винаги е декларирало, че се бори против Държавна сигурност и нейното влияние върху обществото.

Фактите, изнесени от комисията по досиетата, обаче категорично опровергават това. До голяма степен кадровата политика при тези три правителства се припокрива с данните за агентите сред посланиците и генералните консули (вижте графиката тук).

По времето на управление на десницата в периода 1997-2001 г. се оказва, че са назначени почти два пъти повече агенти на ръководни постове в МВнР отколкото при кабинетите на Димитър Попов, Любен Беров и Жан Виденов взети заедно.