|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досиетата на председателите на БНБ. Част 2: Тодор Вълчев (1991-1996) ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Други
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 02 Март 2015 13:22

alt
Сайтът desebg.com продължава с поредицата, в коsто публикува досиетата на председателите на Българската народна банка. Случайно или не през първите 7 години от прехода след 10 ноември 1989 г. БНБ е ръководена все от сътрудници на бившата Държавна сигурност. След досието на първия председател на БНБ Иван Драгневски (декември 1989 г. – януари 1991 г.), начело на БНБ след промените, desebg.com представя унищоженото досие на проф. Тодор Вълчев.

 

Тодор Вълчев е роден през 1922 г. в София. Завършва Стопанския факултет на Софийския университет през 1949 г. От 1978 г. е доктор по международни икономически отношения. През 1951 г. специализира в Берлин, а през 1968 г. и в Москва.


Вербуван преди специализация в Берлин

Именно в годината на специализацията му във ФРГ през 1951 г. той е вербуван от Второ управление на ДС (контраразузнаването). Привлечен е като агент под псевдонима „СОТИР” от отдел 03 „ФРГ и Австрия” на Второ управление (от 1969 г. Второ главно управление на ДС).

В периода 1958-1988 г. Вълчев работи към Икономическия институт на БАН и в Центъра за Азия и Африка на академията.


Възстановен като агент

Според архивните данни в ДС през 1973 г., 22 години по-късно, той е възстановен като агент от оперативния работник Георги Йорданов. Освен него агент „СОТИР” е имал и още други двама водещи офицери Божил Божилов и Захари Зарков.


Унищожаване на досието на „СОТИР”

Досието на агент „СОТИР” не е запазено. Върху един от картоните в картотеката на ДС с имената на Вълчев е записано, че делото е унищожено. На 13 юни 1990 г., само три дни след първите свободни избори, с писмо до архива на МВР-ДС е поискано „да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент „СОТИР”. Това все пак не става. В архива остават два от картоните с имената на Тодор Вълчев, удостоверяващи неговата принадлежност към Държавна сигурност.

 

alt

alt

 

Върху единият от тях е записано, вербовката му е на идейна основа и че е използван по немска линия.


След промените – председател на БНБ

След политическите промени в България в края на 1989 г. Тодор Вълчев участва в българската група по Национална стратегия „Ран-Ът“.

На 9 януари 1991 г. той е избран от 7-то Велико Народно събрание за председател на БНБ. На този пост той наследява Иван Драгневски, който също е агент на ДС.

„Повериха ми стая със счупени прозорци, в която трябва да поддържам постоянна температура“,  описва Вълчев по-късно ситуацията, при която застава начело на БНБ. По това време БНБ все още има право да провежда т. нар. парична политика от чист вид – да определя лихвения процент, да кредитира търговските банки, да интервенира на валутния пазар в полза на българския лев.

 

alt

alt

 

През 1995 г. Вълчев е приет в Римския клуб, неправителствена организация с огромното влияние върху световното икономическо и социално развитие.

Напуска БНБ на 24 януари 1996 г. няколко месеца преди да стане ясно, че банковата система в страната ще преживее невиждана криза и вълна от банкови фалити, които стопяват влоговете в кредитните институции от 7.4 млрд. долара до 1.8 млрд. долара. Тогава населението преживява инфлационен шок – до 242% на месец.

През март 1996 г. тогавашният президент Желю Желев отказва да приеме Вълчев за разговор, а говорителят на държавния глава Валентин Стоянов заявява, че „президентът споделя мнението, че БНБ и по-точно нейният Управителен съвет носят своята отговорност за сегашното състояние на банковата система в България”.


Тодор Вълчев: Не съжалявам за нищо

„Не съжалявам за нищо, което съм свършил като шеф на БНБ”, заявява в едно от редките си интервюто по-късно Тодор Вълчев. Макар, че след разигралата се банкова криза през 1996-1997 г. мнозина го сочат като лично отговорен за сриването на банковата система в България, отговорността законово е размита в колективната отговорност на Управителния съвет, ръководен от него.


Разминаване с посланически пост в Берн

След напускането на БНБ Тодор Вълчев е спряган за посланик в Берн, Швейцария. Самият той обаче през 1996 г. се въздържа от този пост, като заявява, че очаква първо да мине проверката на работата му в БНБ.

Ограничава до минимум публичните си изяви. Все пак Швейцария не му остава чужда, тъй като там се устройва дъщеря му Елена Вълчева, при която той живее. В някои публикации в пресата Тодор Вълчев е сочен като масон. След огласяването на неговата принадлежност към ДС през 2009 г. не е коментирал публично този факт.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов